Прикоткване на смисъла

Мария Донева е родена на 3 септември 1974 г. в Стара Загора. Завършила е Българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Носител е на награди от поетичните конкурси "Веселин Ханчев", "Магията Любов" - Казанлък, "SMS-поезия" - Нова Загора (2005), "Национален конкурс за поезия" - гр. Ямбол (2006), "В полите на Витоша" (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ "Рашко Сугарев" (2008). Пиеси по нейни текстове се играят в ДТ "Гео Милев" - Стара Загора. Автор е на стихосбирките "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меѓу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005, 2007, 2008) и на книгата "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008). Редактор в Електронно списание "LiterNet", сценарист и режисьор към Арт-терапията в Държавна психиатрична болница в гр. Раднево. Живее в Стара Загора.

"Мария Донева пише едни от най-лъчезарните стихове, които съм чел. Драмата, болката и трагедията са ми безкрайно омръзнали и май вече ставам зъл и проклет, когато някой се опита да ми ги натрапи. Когато чета стиховете на Мария Донева, ми е леко, хубаво и усмихнато. Радвам ѝ се как реди думичките и ми се иска, ако не да има много повече хора като нея, то поне повече да се почувстват като мен."
Пейо Попов

"...легнахме си снощи
прегърнати и топли
не помня аз какво сънувах
но ти ми каза сутринта -
сънят ми означавал
че ме обичаш."
Мария Донева

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Така е просто
Трябва с перо да галиш
Мен само идиоти ме привличат
Моят ангел е далече
Аз обичам те, защо
Нарушен уют
Мъглата днес е само моя
Не помнеха кога ли беше
С какво внимателно търпение
Когато трябваше да се полее
Когато зимата те мачка
Денят след рождения ден
Мръсницата пролет
Утрото си е добро
Ям череши и плюя костилките
Още по тъмно петлите
Часовник с кукувица
Кой сам човек си готви?
Пролет. Слънцето досадно
Вече късно се стъмнява
Перфектната домакиня
Летните обувки на дъжда
Всеки ден прикотквам смисъла
Изгубеният лекар
Вали дъжд на парцали
Кой очаква, че във жегите
Вятър ме дотъркаля
15 август
Август, разтопен и ласкав
Тези възрастни хора
Няма да е по различно
Двеста тона доброта
Мек като опашката на коте
Любовта е като череша
висок и кльощав
Ванилия. Канела
Вятърничева жена
Сутрин парата препълва ваната
Отпечатък от палеца ти
Той е пичът около четирсет
Понякога искам да ти кажа
Полезни съвети за домакинята
Гугутка
Ароматно довиждане
Пътищата са премазани
Обича сладко
Есенната тишина
Като съпруга нелюбима
Има дни
Тя се готви да пътува
Сънят е сладък като круша
Богатство
Как чудесно се успах
Кихахме, кашляхме
Днес съм цялата звездички
Легнахме си снощи
Любовта ти вършеше с длан обувките
Семейството
Крушите окапаха под дърветата
Паякът с кривите пръсти
Любовта прекалява
Като игла, която шие
Така е просто