"– Отново сте забравили кафявия сос - възнегодува Тери, докато оглеждаше своя сандвич с бекон, после въздъхна и отхапа парче. - Тези трябва да бъдат свършени до края на деня - Той посочи близкия палет с бетонни блокчета и се взря в екипа си без големи надежди. - Ей! - Всички обаче бяха струпани около един айфон и гледаха някакво клипче в Ютюб.
– Хайде! Къде е бетонобъркачката? Да започваме!
Като криволичеше между купчините тухли и греди, Тери се насочи към задната част на площадката. Там, в ъгъла под сянката на голямата неизползвана постройка, лежеше неговата бетонобъркачка с опряна в нея страна.
– Безполезни чекиджии! - измърмори той. Тогава видя мъжа. Първо възприе костюма му - жена му би го нарекла претенциозен. Беше обут с велурени мокасини от вида, който носеха шумните момчета от Челси, но се различаваха от техните по златните верижки които украсяваха предницата им. После видя и пръчките на парапета със заострени върхове, на които беше набит. Сдъвканият залък от хляб и бекон излетя от устата му.
– Стив - чу се Тери да казва, когато зърна разцъфтялата плът, избутана от железата, минаващи през корема на мъжа. След това с крясък, който прозвуча пронизително и женствено, повтори: - Стив!
Когато неговият бригадир стигна до него, Тери потупваше джобовете на своя суитшърт.
– Дай ми телефона си, приятел - поиска той, без да откъсва очи от трупа. Тъй като Стив не можа да направи нещо повече от това да мърмори: Мамка му, мамка му!, той го взе от него и набра 112.
Съобщи на безизразния глас:
– На строителната ни площадка има труп - после откъсна очи от тялото върху арматурата и ги плъзна по голата фасада отзад. След това каза на диспечера: - Трябва да е паднал.
Едва тогава Тери видя, че кракът на човека потрепва."
Из книгата
Книги 
