Детектив Уилям Уоруик - книга 5: Следващата мишена

Поредица за Детектив Уилям Уоруик Джефри Арчър Времетраене: 1:08 мин. Джефри Арчър Времетраене: 0:57 мин. Скъпа Деби Фрида Макфадън Времетраене: 0:55 мин. Нападателят Ана Хуанг Времетраене: 1:08 мин. Методът на Чарли Ел Кенеди Времетраене: 1:01 мин. Грешната сестра Клеър Дъглас Времетраене: 0:57 мин. Преди кафето да изстине. Нови истории от кафенето Тошиказу Кавагучи Времетраене: 1:01 мин. Малката камбанка, която отказваше да звъни Хайке Конради Времетраене: 0:58 мин. Аз съм: Представата за себе си Боряна Григорова Времетраене: 0:56 мин. Ще ви предпишем още една котка Шо Ишида Времетраене: 0:49 мин. Музата на Пикасо Луиза Трегър Времетраене: 0:58 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин.

Лондон, 1988 г. Цяла Великобритания е влюбена в принцесата на народа.

За Скотланд Ярд това означава, че цялото внимание трябва да е насочено върху елитната Служба за охрана на кралското семейство и нейния началник. Натоварени със задачата да охраняват най-прочутото семейство на света, служителите трябва да са просто най-добрите. Най-малката слабост сред тях може да означава катастрофа.

Главен детектив инспектор Уилям Уоруик и екипът му от Скотланд Ярд са изпратени да разследват Службата за охрана. Непокорният Рос Хоган, доскоро работил под прикритие, е натоварен с много деликатна - и уникална - отговорност. Скоро става ясно, че проблемите в Службата за охрана са само върхът на айсберга. Злонамерена организация е взела на мушка сигурността на страната и на Короната. Единственият въпрос е коя ще бъде следващата мишена...

"Само някой като Джефри Арчър би могъл да напише толкова увлекателна история. Всяка страница е настръхнала от напрежение, а краят ви зашеметява със силата на танков снаряд!"
Дейвид Балдачи

Книгата е част от поредицата за Детектив Уилям Уоруик на Джефри Арчър.

"Мотоциклетист от Специалната група за ескорт влетя в Скотланд Ярд, следван плътно от зелен Ягуар и Ланд Ровър без отличителни знаци; два полицейски мотоциклета завършваха кралския конвой. Всички спряха точно когато Биг Бен отброи единайсет и трийсет. Телохранител скочи от предната седалка на ягуара и отвори задната врата. Комисарят на Лондонската полиция сър Питър Имбърт излезе напред и се поклони.
– Добре дошли в Скотланд Ярд, ваше височество - каза той и му беше отвърнато с онази топла и свенлива усмивка, с която обществото беше така свикнало.
– Благодаря, сър Питър - отвърна тя, докато си стискаха ръцете. – Много мило от ваша страна да се отзовете на необичайната ми молба.
– За мен е удоволствие, мадам - каза сър Питър и се обърна към групата посрещачи, състояща се от старши полицаи, строени в редица. – Позволете да ви представя заместник-комисаря...

Принцесата се ръкува с всеки поред и стигна до края на редицата, където ѝ беше представен началникът на отдел Убийства на Лондонската полиция.
– Командир Хоксби е известен като Убийство едно - каза ѝ комисарят. – А главен инспектор Уилям Уоруик ще бъде вашият гид тази сутрин.

Едно малко момиче излезе напред, направи реверанс и поднесе на принцесата малък букет розови рози. Тя го прие с най-широката си усмивка. Принцесата се наведе.
– Благодаря. Как се казваш?
– Артемизия - прошепна наведената главица към земята.
– Какво хубаво име - каза принцесата.
Тя се канеше да продължи нататък, когато Артемизия вдигна глава и я погледна.
– А защо не носите корона?

Уилям се изчерви, а заместникът му инспектор Рос Хоган сподави смеха си, от което Артемизия избухна в сълзи. Принцесата отново се наведе, хвана момичето за ръцете и каза:
– Защото не съм кралица, Артемизия, а само принцеса.
– Но един ден ще станете кралица.
– И тогава вече ще нося корона.

Това като че ли удовлетвори Артемизия и тя се усмихна, а баща ѝ поведе кралската гостенка към сградата.

Вратата се държеше отворена от млад кадет; принцесата спря да размени няколко думи с него, след което Уилям я поведе към асансьора. Преди визитата на принцесата се беше провела дълга дискусия дали тя да се качи по стълбите на първия етаж, или да използва асансьора. Асансьорът победи с пет срещу четири гласа. Със също толкова крехко мнозинство беше решено кой да я съпровожда в него. В краткия списък влизаха комисарят, командир Хоксби и Уилям, докато придворната дама на принцесата щеше да се качи с втория асансьор заедно с инспектор Рос Хоган и детектив сержант Ройкрофт. Уилям беше подготвил отлично рецитацията си, но още първият въпрос на Нейно височество го изхвърли извън рамките на сценария.
– Артемизия да не би да е ваша дъщеря?
– Да, мадам – отвърна Уилям и си припомни, че Хок му беше казал, че мадам трябва да се римува със спам. – Но какви са ви доказателствата? - попита той, забравил за момент, че не се обръща към някой от подчинените си.
– Ако не беше ваша дъщеря, нямаше да се изчервите - отвърна тя, докато влизаха в кабината на асансьора.
– А ѝ казах да не ви заговаря - каза Уилям. – И определено да не ви задава въпроси.
– Фактът, че не се е подчинила, вероятно означава, че тя ще се окаже най-интересният човек, с когото ще се срещна днес - почти прошепна Даяна, докато вратата на асансьора се затваряше. – Защо сте я кръстили Артемизия?
– Кръстена е на великата италианска художничка от епохата на барока Артемизия Джентилески.
– Значи храните любов към изкуството?
– И то страстна, мадам. Но името беше избрано от жена ми Бет, която отговаря за картините във Фицмалън.
– Значи ще имам още една възможност да видя дъщеря ви - каза принцесата. – Ако не се лъжа, догодина ще откривам изложба на Франс Халс във Фицмалън. Трябва да се погрижа да си сложа поне коронка, за да не ме упрекват отново - добави тя, докато вратата на асансьора се отваряше.
– Музеят на престъпленията, мадам - започна Уилям, който се върна към сценария, – известен повече като Черния музей, е замислен от инспектор Нийм, който през 1869 година решил, че една подобна колекция може да помогне на колегите му да решават и дори да предотвратяват престъпления, ако могат да изучават добре известни случаи. Негов помощник бил полицай Рандъл. Той събрал материали от различни известни престъпници и местопрестъпления, които станали първите експонати в колекцията. Музеят бил отворен пет години по-късно, през април 1874, но и до днес остава закрит за широката публика.

Уилям погледна назад и видя Рос Хоган да бъбри с придворната дама на принцесата. Поведе гостенката си по дълъг коридор към стая 101, чиято врата също беше държана отворена за кралската особа. Уилям неволно се запита дали принцесата понякога отваря врати самичка, но бързо пропъди тази мисъл и се върна към сценария.
– Надявам се музеят да не ви притесни, мадам. Имало е случаи на припаднали посетители - каза той.

Влязоха в стая, чието слабо осветление само подсилваше зловещата атмосфера.
– Едва ли може да е по-зле от четири дни в Аскот, където редовно ми иде да припадна - отвърна принцесата.
Уилям едва не прихна, но успя да се овладее.
– Първите експонати - каза той, докато приближаваха голяма стъклена витрина, – са най-ранните, събрани от Нийм и Рандъл.

Принцесата се загледа в различните оръжия, използвани от престъпници от седемнайсети век да убиват жертвите си. Сред тях имаше бастун, който с едно завъртане на дръжката се превръщаше в сабя, както и различни сгъваеми ножове, малки тежки сопи и боксове. Уилям бързо продължи към следващата витрина, която беше посветена на Джак Изкормвача и включваше написано лично от него писмо, изпратено на Централната новинарска агенция през 1888 г., в което той се подиграл на полицията и предсказал, че никога няма да го заловят. Но от друга страна, напомни Уилям, това било преди Лондонската полиция да започне да използва пръстови отпечатъци, за да идентифицира престъпниците, както и повече от век преди откриването на ДНК анализа.
– Още не съм припаднала - каза принцесата, докато минаваха към следващата витрина, в която имаше стар бинокъл. – Какво му е специалното на този бинокъл?
– Не е бил замислен за Аскот, мадам - отвърна Уилям. – Бинокълът е бил подарък от особено неприятен индивид на годеницата му, направен няколко дни след като тя го зарязала. Когато го вдигнала към очите си и се опитала да нагласи фокуса, от него изскочили два пирона, които я ослепили. По време на процеса обвиненият бил попитан защо е извършил такова зло деяние и той отговорил: За да не може никога повече да поглежда друг мъж.

Даяна закри очи с ръка и Уилям бързо продължи нататък.
– Следващият експонат е особено завладяващ - каза той и посочи малка, съвсем обикновена метална кутия. – Той осигурил ключова улика в първия случай, разрешен от Лондонската полиция с помощта на анализ на пръстови отпечатъци. През хиляда деветстотин и пета година братята Алфред и Албърт Стратън били арестувани за убийството на собственика на магазин Томас Фароу и съпругата му Ан. Щяло да им се размине, ако Алфред не оставил отпечатък от палеца си върху празната каса. Двамата били признати за виновни и обесени.

Продължиха към следващата витрина, където принцесата хвърли поглед към една фотография, след което се обърна към Уилям.
– Разкажете ми за този човек.
– На осемнайсети февруари четирийсет и девета година Джон Хей убил богатата вдовица Олив Дюран-Дийкън, докато посещавала работилницата му в Кроули. След като взел всичките ѝ ценности, Хей разтворил тялото ѝ във варел със сярна киселина с идеята, че ако полицията не е в състояние да покаже труп, той няма да бъде обвинен в убийство. Обаче не взел предвид експертизата на патолога Кийт Симпсън, който открил три жлъчни камъка и два изкуствени зъба в купчината боклук зад работилницата. Хей бил арестуван, осъден и обесен.
– Господин главен инспектор, определено обичате да водите момичетата на романтични места на първата среща - каза принцесата.
Думите ѝ накараха Уилям да се отпусне и да се разсмее.
– Друг първи случай - каза той, докато спираха пред следващата витрина, – е арестуването на американския хомеопат доктор Холи Харви Крипън, който убил жена си Кора в Лондон, след което избягал в Брюксел заедно с любовницата си Етел льо Нев. От Брюксел двамата продължили за Антверпен, където Крипън купил два билета за парахода Монтроуз, който трябвало да отплава за Канада. Етел се преоблякла като момче, така че двамата да минат за баща и син. Малко преди отплаването капитанът на кораба видял пуснатата обява за издирваните престъпници и станал подозрителен, когато видял Крипън и Льо Нев да се държат за ръце и да се целуват. Изпратил телеграма до Скотланд Ярд и главен инспектор Уолтър Дю, който разследвал случая, незабавно отпътувал за Ливърпул и се качил на много по-бързия Лаурентик, който пристигнал в Монреал малко преди Монтроуз. Маскиран като лоцман, Дю се качил на кораба, когато той влязъл в устието на река Сейнт Лорънс, арестувал Крипън и Етел и ги върнал в Англия, за да ги изправи пред съда. На съдебните заседатели им трябвали само трийсет минути да намерят Крипън за виновен в убийство."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg