Къщата на глада

Къщата на глада Алексис Хендерсън Времетраене: 1:01 мин. Денят на прасето Джош Малерман Времетраене: 0:56 мин. Известен и мъртъв Бен Елтън Времетраене: 0:58 мин. Всички сме злодеи М. Л. Рио Времетраене: 1:04 мин. Седемнайсет Джон Браунлоу Времетраене: 1:04 мин. Дракула. Луксозно издание Брам Стокър Времетраене: 1:05 мин.

"Кървим за онези, които обичаме най-много."

Кръвта е власт в този мрачен и завладяващ готически роман за погубващата сила на любовта.

Марион Шоу расте сред недоимък и лишения в безнадеждния град Прейн. Мечтата ѝ да промени живота си минава през обвитата в мистерия длъжност на кръвна девица, символ на разкош и поквара. Всеки знае, че там, на север, отвъд зоната на бурите, която само нощният влак може да прекоси, богати благородници живеят в лукс и пият хищнически кръвта на тези, които им служат, за да церят различните си болести.

И точно там, сред изолирани и мрачни благороднически имения с причудливи имена, Марион я очаква друг живот. В прочутата Къща на глада тя трябва да служи на загадъчната графиня Лизавет, която управлява своя хедонистичен двор с твърда ръка. Обичана и мразена, тя крие грижливо своите тайни, а от благосклонността ѝ зависи участта на нейните кръвни девици.

Марион скоро разбира, че има и нещо по-страшно от това да даваш кръвта си. И в смъртоносния капан на Къщата на глада тя трябва да научи истината, за да оцелее.

"Под обявата имаше герб - грубото лице на намръщен мъж с маслинови клонки в косата - печатът на Къщата на глада, една от най-големите и всяващи най-много страх на север. Когато го видя, Агнес изсъска през зъби. В Прейн на кръвните девици се гледаше като на символ на разкош и поквара почти в еднаква степен. Говореше се, че прекарвали дните си като глезени повереници на благородните си господари на север - свирят на арфа, пудрят вирнатите си нослета, изучават езици и изкуства и се тъпчат с глазирани кексчета, шоколади и други прекрасни сладкиши, за да подсладят вкуса на кръвта си. Най-неприятната част от работата им беше пускането на кръв, което те правеха често, за да задоволят хищническия апетит на благородниците, които разчитаха на целебните качества на кръвта им като щедро лекарство за различните им болести. Според вестниците за кръвта се смяташе, че лекува редица болести, включително, но не само, туберкулоза, рубеола, морбили, сифилис, рахит и артритни болки. Някои хора дори вярваха, че кръвта притежава запазващи младостта свойства особено когато се приема направо от източника и се консумира, докато е още топла.

Но според Марион работата си беше работа и работата на кръвна девица беше много по-лесна от тази на обикновения работник във фабрика в Прейн. Освен това беше чула да се говори, че след края на договора си кръвните девици се възнаграждавали с щедри пенсии, които им давали възможност да живеят до края на дните си в същия лукс, с който свиквали по време на работата си като кръвни девици. Марион беше чувала истории за оттеглили се кръвни девици, на които подарили вили край морето и дори цели имения на Южните острови, заедно с прислугата - лакеи, шофьори, коняри и дори техни собствени кръвни девици.
– Представи си какво нахалство да публикуват обява за кръвна курва в брачната рубрика - погледна гневно вестника Агнес.
Предразсъдъците по отношение на кръвните девици бяха здраво вкоренени в Юга и Агнес съвсем не беше единственият човек в Прейн, който изпитваше неприязън към търговията с кръв. Някои момичета, дори и красивите, отказваха по принцип даже да помислят за работа като кръвна девица. Толкова голям беше позорът от тази работа. Марион многократно бе чувала да говорят, че майките предпочитали дъщерите им да станат проститутки на улиците в Прейн, отколкото кръвни девици на Север. И много южни свещеници бяха проповядвали от амвона за опасностите от пускането на кръв и отражението на тази мрачна практика върху тялото и душата. Изобилстваха слухове за момичета с изцедена кръв и сринат дух, които се връщали на юг бледи и без петак след години пускане на кръв, останали само с раните си.

– Къде другаде искаш да я публикуват? Една кръвна девица не би могла да се нарече прислужница.
– Е, не са и съпруги - отговори Агнес и когато изсъска думите, опръска вестника със слюнка. - Да са курви на нощен лорд, изобщо не е като да се омъжат.
Марион не виждаше голяма разлика между двете. И ставането на кръвна девица, и ставането на съпруга бяха някакво сливане на лоялност и плът, на кръв и вярност. И защо да се продадеш на мъж без петак, след като може да се продадеш на някой господар от Севера?
– Не виждам как двете се различават особено. Аз предпочитам да давам кръвта си, за да задоволя апетита на велик господар, вместо да кървя по време на раждане, за да дам деца на мъж, когото едва ли обичам.
По алеята се втурна студен вятър, толкова силен, че почти изтръгна вестника от ръцете на Марион. Но тя го стисна здраво, сгъна го бързо и го пъхна във вътрешния джоб на палтото си, за да е на сигурно място.
Агнес се вгледа намръщено в нея и Марион видя мълчаливото обвинение в очите ѝ: предателка. Но преди Агнес да успее да отвори уста и да го изрече, да предупреди Марион за Севера и ужасите му, по алеята отекна глухият звън на църковната камбана, който ги приканваше обратно на работа."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525