Книгата представлява фундаментално изследване на Вапцаровата поезия на базата на всичко писано за нея приживе на поета, по време на тоталитарния режим и след демократичните промени. Но не само това – оригиналният принос на автора е цялостното изследване на Вапцаровата поетическа система чрез анализиране на нейните кодове – религиозният, психологическият, идеологическият, ритмическият и прочие. По този начин се прониква в неподозираните дълбочини на една поезия, раздвижваща, по думите на Вл. Атанасов, „цял свод от проблематики, които се отнасят към актуалното битие на човека от третото и четвъртото десетилетие на миналия век“. Но и не само в онова време – книгата обяснява защо поезията на Вапцаров продължава да въздейства и днес, защо продължава да звучи възторжено, но и болезнено, въодушевено, но и тревожно, едновременно с магическата унесеност на вярата, но и със сковаващата напрегнатост на грижата. Книгата е предназначена за широка аудитория, включваща изследователи на литературата, учители, студенти и ученици, а също и хуманитаристи и общественици, чиито културни интереси толкова често и днес се фокусират във феномена Вапцаров.

Д-р Владимир Атанасов е доцент по методика на образованието в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Символни полета в българската литература“ (1995), „Теми и прочити в българската литература“ (1999), „Техники на писането“ (2000). Съставител е на сборниците „Литература и образование“ (1998) и „Съвременна българска проза“ (2000). Участва в написването на учебници по литература (8.–12. клас) като съавтор. Главен редактор на сп. „Български език и литература“. Член на Сдружението на българските писатели.