Има романи, които хващат за гърлото, и такива, които карат читателя да се смее през сълзи. Такъв е романът на Азхер Джирджис „Долината на пеперудите“. С лекота съчетаващ магически реализъм и тънка сатира, сурова реалност и чиста фантазия, авторът представя панорама на живота в Багдад през 1999 - 2024 година, а през съдбата на главния герой Азиз Ауад - и историята на цяло едно поколение иракчани. Макар да чуваме неговия ту тих, ту сломен, ту внезапно надигнал се глас, творбата не остава затворена в депресивната безнадеждност. Сред тежките житейски провали, под неумолимите удари на бруталната градска реалност от пепелта на ... |
|
De Profundis е едно от най-въздействащите произведения на Станислав Пшибишевски – писател, определян като една от емблематичните фигури на европейския модернизъм и декаданс. Написан в края на XIX век, романът прониква в най-дълбоките пластове на човешката психика, където страстта, вината, обсебването и разрушителната сила на несъзнаваното се преплитат в тревожен вътрешен монолог. Публикуван в зората на европейския модернизъм, De Profundis е сред книгите, които променят представата за литературата и човешката психика. Настоящото издание възстановява класическия български превод на Мара Агопян и го представя заедно с ... |
|
“Меланхолия на съпротивата” на нобеловия лауреат Ласло Краснахоркаи разказва как в едно провинциално градче, изгубено сред монотонната унгарска равнина, пристига пътуващ цирк, който представя на жителите невиждано зрелище – огромен препариран кит. С него пътува тайнствено джудже, наричащо себе си Принц, което увлича тълпите с мъгляви, месиански и разрушителни послания. Тази странна визита взривява крехкото ежедневие на града. Настъпва анархия. Границите между добро и зло, между убийци и жертви се размиват под натиска на неконтролируемата маса, а надигащият се хаос бързо бива укротен от желязната ръка на диктатурата. В ... |
|
Съставител: Григор Гачев. ... Казват, че всеки може да пише Уикипедия. Не е вярно – пишат я под 1% от българите. Останалите пишат тази енциклопедия. Тя е най-българската и истинска на света. Прекрасен подарък за всеки ваш познат, роднина, приятел и не точно приятел. Масивно и неоспоримо доказателство, че няма по-интелигентен народ от нашия. Тя е неоценима помощ в оцеляването в днешния свят. Но е силно лекарство – приемайте я в малки дози. В комбинация с лекарство за сърце. По-далеч от отворени прозорци, остри предмети и големи количества сънотворни. И не докато ядете. И изобщо, на свой риск. За инцидентни смъртни случаи ... |
|
"Борис и неговите синове“ е епичен разказ за титаничния устрем на княз Борис I да изгради и утвърди една нова, християнска и просветена България. Това грамадно държавническо дело обаче е изправено пред неочакван срив, когато на престола застава първородният син Расате, чийто разгулен живот и престъпления застрашават да разрушат всичко съградено. Романът разгръща мащабна психологическа драма за един баща, принуден да вземе най-жестокото решение, за да спаси своето грамадно дело, изваждайки Симеон от манастира по необходимост, за да му предаде властта сред руините на една семейна трагедия. Какви проблеми е имал Борис ... |
|
Селски фрагменти."В книга си До Бързùя и после сладкодумният разказвач Митко Новков описва с острия поглед и страховитата начетеност на истински изследовател космоса на родното си село. От глината на детските спомени той успява да извае с много обич, но без никаква жал, съвсем по радичковски, неповторим паметник на своя край, на чепатите и безценни хора от Северозапада." Деян Енев ... |
|
Един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени. За Мириам Хаалим е син, за Сева - съпруг, за Миха - баща. Всяка от тях живее в своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в България и преживява периода на Втората световна война, социализма и Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на тоталитаризма, а младостта ѝ преминава в годините на прехода. Три жени, три различни епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина. То е движещата сила на личните им ... |
|
"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |