Портретът на Борджия

Портретът на Борджия Дейвид Хюсън Времетраене: 1:18 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Отдадени в смъртта Нора Робъртс Времетраене: 0:51 мин. Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Гео Милев Времетраене: 1:16 мин. Ангел Каралийчев Времетраене: 1:47 мин. Иван Вазов Времетраене: 1:32 мин. Коледна магия - луксозно издание Времетраене: 1:15 мин. The Amplified Come As You Are: Историята на Nirvana Майкъл Азерад Времетраене: 0:56 мин. Нещата, които предстоят Хърбърт Дж. Уелс Времетраене: 0:57 мин. Дългият двайсети век Джовани Ариги Времетраене: 1:09 мин. Съединението. Дипломатическата битка за България Алека Стрезова Времетраене: 1:02 мин. Сладка моя, някой ще умре Мики Спилейн, Макс Алън Колинс Времетраене: 0:48 мин. Вълче време Харалд Йенер Времетраене: 0:59 мин. Порочно кралство Рина Кент Времетраене: 0:49 мин. България и еврото Йосиф Аврамов Времетраене: 0:37 мин. Корабът с булките Джоджо Мойс Времетраене: 1:06 мин. Алхимия на тайните Стефани Гарбър Времетраене: 1:10 мин.

Когато Лизи Хокър наема пенсионирания архивист Арнолд Клоувър, за да ѝ помогне с пословичната венецианска бюрокрация, тя дори не подозира за опасните семейни тайни, които могат да застрашат живота ѝ.

Майката на Лизи, мистериозно изчезнала преди трийсет години, е смятана за мъртва. Заедно с нея изчезва и безценна картина - легендарен еротичен портрет на Лукреция Борджия, завладявал мъжкото въображение в продължение на векове.

Сега Лизи е единствената наследница на Ка'Скаки - старинен венециански дворец на ръба на разрухата, където миналото се спотайва във всеки ъгъл. В тайна крипта под палацото е намерено тяло и озадачаващ документ, разкриващ една от авантюрите на Казанова и улики за местонахождението на мистериозната картина.

Арнолд и Лизи се впускат в търсене на изгубения портрет на Лукреция и скоро осъзнават, че не са единствените. Някои тайни обаче трябва да останат скрити, защото разнищването им може да има смъртоносни последици.

"Мистериозно убийство, обиколка из Венеция, урок по италианска история и вълнуващ разказ за любов, загуба и отмъщение."
Booklist

"Любовно писмо за онази Венеция, която повечето туристи никога не са виждали."
Deadly Pleasures Mystery Magazine

"Поздравления за Дейвид Хюсън - комбинацията от задълбочени изследвания, фикция и апетитна италианска кухня е впечатляваща. Книгата ще се хареса на почитателите на Дона Леон и Хенри Джеймс."
The Times

„Въображението на Хюсън никога не спи."
Sunday Times

Книгата е чат от поредицата Мистерии във Венеция от Дейвид Хюсън

"Ферагосто. Това беше първото ми участие в ежегодния летен празник, откакто се преместих във Венеция след смъртта на съпругата ми предишната година. Потърсих този термин веднага щом го чух. Както винаги в Италия, древната история почука на вратата. Преди две хиляди години празникът е възникнал под името Feriae Augusti в чест на императора, който дарил празника на нацията, а името си - на месеца. Почивка от работа в разгара на най-горещата част от лятото, време за отдих, партита и конни надбягвания - прочутото състезание Палио дел'Асунта в Сиена например е оцеляло и до днес. Мусолини си бе въобразил, че е прероден римски император, и бе възродил Ферагосто като важна част от годишния празничен календар - три дни в средата на август, когато фабриките и предприятията затваряли и обикновените италианци се наслаждавали на почивка; безплатни влакове до плажа, множество културни забележителности, отдих от тежката работа. Традицията продължила и след убийството на Дучето в края на войната. В средата на август в целия град магазините, баровете и ресторантите затварят врати, а собствениците и персоналът се отправят към прохладата на планината или морето. В градчето остават тези, които трябва да се грижат за крепостта, заедно с тълпите от потни туристи, мрънкащи заради жегата - как може да е трийсет градуса? - цената на джелатото и факта, че повечето места, които са си отбелязали за задължително посещение вечер, са затворени.

Освен Лука и приятелката ми от карабинерите Валентина Фабри почти всички мои познати в града бяха заминали към някой плаж, за да се наслаждават на бриза, или в прохладните Доломити. Франко - съпругът на Валентина, беше затворил луксозния си ресторант Палячото, който се намираше на не повече от две минути пеша от Ка' Скаки, и бе заминал на почивка с лодка в Сардиния с двете им деца. Дори да бе недоволна, че е останала във Венеция, Валентина не го показваше. Както щях да науча много скоро, мистерията около странното наследство на Лизи Хокър - разпадащия се дворец, играеше немалка роля за това.
Тъкмо се чудех дали и аз да не хвана автобус до някое място в Доломитите, когато Валентина ми се обади и ме помоли да помогна на сънародничка британка, озовала се в доста затруднено положение: не говорела италиански и не разбирала как работят местните чиновници, била сама във Венеция, нямала много пари и се нуждаела от приятел. Лизи предложи да ми плаща по десет евро на час - е, щеше да плати, когато се сдобиеше с пари. Аз не бързах. А и когато научих за нейната ситуация, любопитството ми надделя. В сърцето си бях все същият любознателен професионален архивист, изследовател на документи и звена, които са свързани в историята. Да, налагаше се да присъствам на досадни срещи с адвокати и Енцо Канале, но цената беше малка и срещу нея щях да премина през желязната врата на прословутото прокълнато палацо.

Естествено, нямах представа в какво се забърквам. Което обикновено е повтарящ се мотив в живота ми. Лизи била на пет години, когато Лучия Скаки изчезнала. За момента знаех само това. Очевидно тя не желаеше да сподели повече - дори ако имаше какво още да каже, в което не бях сигурен. Енцо Канале бе завел съдебно дело, в което твърдеше, че Лучия е започнала преговори да му продаде Ка' Скаки. Но Час Хокър, бащата на Лизи, оспорил сделката. Скоро обаче навлязъл в пагубната спирала на финансови проблеми и пристрастявания. И както призна Лизи - единствената конкретна информация, с която успях да се сдобия - имаше още един, на пръв поглед неразрешим проблем, свързан с правото на собственост върху двореца. Макар хората да вярваха, че Лучия Скаки се е самоубила, никога не се бяха появили доказателства за това, не бе намерено и тяло. Що се отнася до закона, тя продължаваше да се води изчезнало лице. Съпругът ѝ така и не се обърнал към съда, за да я обяви за мъртва, така че имотът никога не бе преминавал официално към него. Съдебният процес на Канале, както и почти всичко останало, свързано с тази малка сграда между Гугенхайм и Салуте, бе стигнал до задънена улица - както юридически, така и практически.

И така дворецът си седеше затворен и рушащ се, докато Луиджи Баларин не се намеси от името на градските власти. Все пак не можеха да позволят една историческа сграда като Ка' Скаки да рухне в Канал Гранде. Наред със слуховете за проклятия, усилено се спекулираше и с богатствата, които фамилията навярно бе натрупала през годините и бе скрила зад мраморните стени. През изминалите векове фамилията Скаки се замесила с финанси и машинации, довели до възхода на Медичите във Флоренция и Гонзага в Мантуа, както и в сложната политика, вследствие на която Неаполитанското кралство бива въвлечено във война между испанците и французите. Неколцина от мъжете във фамилията са носили червените шапки на ватикански кардинали - един от тях за малко да получи и папската тиара, но неговият съперник, който бил подкрепян от французите, дал по-големи подкупи на нужните хора. Някои от жените Скаки, почти всички прочути с красотата си, се омъжили в най-добрите семейства в Европа. Някога това е било едно от най-прочутите семейства в Италия. Сега бе останала една-единствена Скаки, самотна жена, в чиито джобове подрънкваха дребни монети. И тя не разбираше нито дума на италиански и не понасяше да я наричат с титлата ѝ, дадена по наследство."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com