Приемане в свободното зидарство

Философът и Свободен зидар Иохан Готлиб Фихте казва по един повод следното: „Най-голямата тайна на Масонство- то е обстоятелството, че съществува и продължава да съществува."
Това именно обстоятелство, както е добре известно на всички нас, е изключително трудно да бъде обяснено на външен човек. Наложи ли се да го сторим, ние в повечето случаи търсим спасение в историята. Тук обаче възниква ново затруднение, доколкото случилото се в Лондон през 1717 година не се поддава лесно на еднозначно обяснение. Още по-объркано става положението с оглед на обстоятелството, че политико-социалните дадености в първата половина на осемнадесетото столетие, които са оправдавали съществуването на Свободното зидарство, днес липсват, а то продължава да съществува независимо от това. Бернхард Байер, както и други автори, обясняват феномена с твърдението, че нашето Братство представлява успял да проникне в новото време, основан върху мистерията. Съюз. Основна характерна черта на подобен съюз е тайната, тоест учението, което не може да бъде обяснено със слова, а може да бъде единствено преживяно, постигнато чрез личен опит. Това преживяване се случва на първо място чрез приемането в Първа степен.
Онова, което поставя Свободното зидарство в такова, с нищо несравнимо, положение и което мотивира постоянно неговата жизненост, са, по мое мнение, три неща, които са поставени във взаимозависимост и които се обуславят едно друго - свободното зидарство не проповядва идеология, а преживявания.