Логика, основана на онтология

Добрин Спасов е силен философски характер, който никога не се е боял да мисли срещу конюнктурата; той от години ни предизвиква с това, че поставя смущаващи проблеми и им дава неочаквани решения; с това, че не се задоволява да каже кой какво е казал за света, а държи сам да каже какво е светът и за какво ние живеем в него. Книги като “Анализ на познанието” или “Символна логика” и сега – в едно време, в което благоразумието на интерпретаторите е предпочитано пред смелостта на новаторите – са символ на този силен философски характер.
Преди около четиридесет години Кирил Делев писа за “Анализ на познанието”: “Читателят ще го прочете с интерес от начало до край и ще бъде благодарен на автора не само защото ще научи много интересни и важни неща от него, но ще му бъде признателен дори тогава, когато много или малко не ще бъде съгласен с някои от неговите становища, защото ще бъде принуден да мисли сам по тези въпроси и, сигурен съм, ще се убеди, че е по-лесно да не се съгласи с автора, отколкото да стигне до някое по-задоволително решение.” Всъщност това изказване на Кирил Делев не е загубило от своята сила – както нееднократно съм се убеждавал и аз – и досега. Затова „Логика, основана на онтология” е не само равносметка на изследователската програма на своя автор, но и предизвикателство пред всеки философски логик.
Деян Деянов

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

ВРЪСТНИК ОТ РАЗЛИЧНО ПОКОЛЕНИЕ (от съставителя)
ВМЕСТО УВОД
ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА КАТО ЗАЛОГ НА ФИЛОСОФСКАТА ЛОГИКА (2007)
РАЗДЕЛ I
АНАЛИЗ НА ПОЗНАНИЕТО (1969)
1. Практическият контекст на темата
1.1. Някои философски недоразумения във връзка с категорията „структура”
1.2. Необходимостта да се докаже възможното положително значение на структурните изследвания в гносеологията
2. Теоретически основи на темата
2.1. Анализът и синтезът
2.2. Отношенията
2.3. Програма за изследване на отношенията
3. Разработка на темата
3.1. Аспекти на познанието
3.2. Релационен анализ на философско-гносеологическия аспект в познанието
3.3. Релационен анализ на методичното познание изобщо
3.4. Главни видове методично познание
3.5. Заключение
Разгърнато съдържание
РАЗДЕЛ II
СИМВОЛНА ЛОГИКА (1969, 1975)
Предговор за философи
Предговор за филолози
Предговор към второто издание
I ЧАСТ – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
А. Общият знаменател на логическите учения
Б. Гносеологически различните „числители”
В. Теорията на отношенията изобщо – най-дълбока същност на логиката
II ЧАСТ – МЕЖДИННИ ТЕМИ
А. Класическата формална логика
Б. Логико-лингвистически въпроси
В. Тълкуване на „интерпретацията”
III ЧАСТ – СИМВОЛНАТА ЛОГИКА
А. Пропозиционалната логика
1. Молекулярните положения – тема на пропозиционалната логика
2. Логическите константи и обикновеният език
3. Онтологическо-гносеологически подход към съчетанията от положения
4. Основни умозаключителни схеми
5. Бележки за необходимостта и възможността
6. Законите на символната логика
7. Законът за достатъчното основание и единството на логиката
8. Логическите задачи
9. Моделиране и логическо изчисление
10. Философската многозначителност на тризначната логика
Б. Функционалната (предикатна) логика
1. Логически мотиви за разработката й
2. „Функции” и „аргументи”
3. Относно отношенията
4. Универсален и екзистенциален квантор
5. Стари познати в нови костюми
В. „Логиката на класовете”, класирана последна
Г. Още за взаимоотношенията между „пластовете” и разделите на символната логика
1. „Пластовете”
2. Разделите
3. Ариергардно сражение с номинализма
IV ЧАСТ – ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ТЕМИ
А. За едната философия и многото философии на многото науки
Б. Логиката на науката и логиката в науката
В. Философска логика, философия на логиката, логика
Г. Около „логиката на въпросите”
Д. Деонтична логика?
V ЧАСТ – ПРИЛОЖЕНИЯ
А. Бележка за „диалектическата логика”
Б. Семиотиката (знакознанието)
В. Философски поглед към функциите на езика
Г. Анализът и синтезът
РАЗДЕЛ III
СТАТИИ ПО ФИЛОСОФСКА ЛОГИКА (1997-2007)
1. Една „диалектическа логика” като философско ниво на логическите изследвания
2. Логическите закони (опит за развиване на отхвърлената от Димитър Михалчев „традиционна логика”)
3. „Философската логика” и „философията на логиката” като недоразумения
4. „Трети път” в джунглата на релациите
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БЕЗГРАНИЧНОТО Е... БЕЗ ГРАНИЦИ (2002) Деян Деянов
ОТ ОНТОЛОГИЧЕСКА РЕШИМОСТ КЪМ ЛОГИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ: ФИЛОСОФСКАТА ЛОГИКА НА ДОБРИН СПАСОВ (приложение)
ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ