Добродетелта на егоизма

Книгата представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Тя твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство. "Добродетелта на егоизма" не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване в днешната действителност. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на "Random House" за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература. Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.

Айн Ранд (Алиса Зиновиевна Розенбаум) е американска писателка, философ и сценарист от руско-еврейски произход. С романа си "Атлас изправи рамене" тя се превръща в един от най-известните автори в Америка, създател е на философското течение обективизъм.

Айн Ранд е родена на 2 февруари 1905 година в Санкт Петербург в семейството на евреи агностици от средната класа. Тя е третото (най-голямото) дете на фармацевта Зиновий Захарович Розенбаум и съпругата му Анна Борисовна Каплан. Алиса израства в средата на художественото великолепие на своя идол - Екатерина Велика. Момичето започва да пише от ранна детска възраст, създавайки свой собствен измислен свят, който за нея е по-интересен, отколкото заобикалящата я действителност. Тя решава, че иска да стане писател, когато е едва 9-годишна. Вдъхновяват я сър Уолтър Скот, Александър Дюма и поезията на романтизма, но най-великият и любим писател на Ранд е Виктор Юго. През 1917 година след революцията в Русия, имотите на Розенбаум са конфискувани и семейството се премества в Крим, където Айн завършва "Евпаторийската гимназия". На 2 октомври 1921 година тя постъпва в "Петроградския държавен университет", където изучава философия и литература. По време на следването си се запознава с идеите на Фридрих Ницше, които оказват силно влияние на младото момиче.

През 1925 година Алиса имигрира в САЩ, където впоследствие остава да живее. Тя обожава киното и започва да работи като статистка в Холивуд. От Русия носи със себе си четири завършени сценария, но никой от тях не предизвиква интереса на американските режисьори. Покрай работата си с режисьора Сесил Демил, писателската се запознава с актьора Франк О'Конър, през 1929 година се омъжва за него, получава американско гражданство и живее със съпруга си в продължение на повече от 50 години. През този период Алиса променя името си на Айн Ранд. След като студиото, в което работи Айн затваря врати, тя сменя няколко временни работи, докато започне да изкарва парите си с писане. През 1932 година тя успява да продаде сценария си "Червена пионка" на "Universal Studios" за 1500 долара, които по онова време са една значителна сума. Тези пари ѝ позволяват да се концентрира върху литературната дейност.

След преместването в Америка Ранд дори за минутка не се съмнява в своите способности и не престава да пише. Първият си роман "Ние, живите" писателката завършва през 1933 година, но успява да го публикува едва през 1936 година. Книгата се счита за най-автобиографичната творба на авторката. Сюжетната линия представя трудния живот на семейство, което е преследвано от комунистическия режим и подложено на мизерия и изгнание. Това е първото произведение на писателката, което осъжда тоталитарната държава и тези, които биха се пожертвали в името на тази държава. Романът обаче не се радва на голям интерес от страна на критиците, което от части е продиктувано от факта, че през 30^-те години комунизмът все още се приема относително добре в интелектуалните и артистични среди на САЩ. По-късно Айн започва работа над първия си голям роман "Изворът", който тя пише в продължение на четири години. Именно първите впечатления от огромните небостъргачи, с които се сблъска при пристигането си в Америка я очароват завинаги и я вдъхновяват за написването на сюжета на книгата. Тя е публикувана през 1943 година и ако с романа "Ние, живите" завършва "руския период" в творчеството на Ранд, то "Изворът" поставя началото на "американския период". Той е първият роман в американската литература, който може да се нарече "романът на идеята", което от своя страна предизвиква интереса на читателите не само към самата книга, но и към личността на писателката. Главният герой в книгата - Хауърд Роук се превръща в средство за изразяване на философската доктрина на Ранд. Критиците определят романа като изключителна творба. Той придобива световна известност, от него са продадени шест милиона копия, а през 1949 година е екранизиран от филмовата компания "Warner Brothers". Малко по-рано (1938 г.) Айн публикува в Англия антиутопичния си роман "Химн", който разкрива живота в едно колективистко общество. В САЩ обаче нито едно издателство не проявява интерес към него. През 1946 година Ранд започва да пише романа си "Атлас изправи рамене", който се превръща в най-четената и популярна книга в Америка, след "Библията" и нарежда авторката си сред най-известните писатели и влиятелни мислители на съвременния свят. Книгата показва удивителната история на човек, който казва, че ще спре света... и го прави. "Атлас изправи рамене" е епичен мит, който обяснява философските грешки на колективистките общества. Романът се превръща в световен бестселър.

След като завършва шедьовъра си "Атлас изправи рамене" Айн прекарва остатъка от творческата си дейност, защитавайки и проповядвайки религията на обективизма. Тя написва множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Също така Ранд има значителен принос в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Издава сборници с есета, сред които се отличават "Философията: Кому е нужна", "Новата левица: Антииндустриална революция" и "Добродетелта на егоизма", която много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на "Random House" за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература. През 1966 година е издаден сборникът с есета "Капитализмът: Непознатият идеал", в който са обединени знанията на писателката в областта на икономиката и политиката. През 1969 година се появява и трудът ѝ, свързан с естетиката "Романтически манифест".

Айн Ранд умира от сърдечна недостатъчност на 6 март 1982 година в любимия си град Ню Йорк.