"- Следователно тия, които виждат много хубави неща, но не виждат същината на хубавото и не могат на следват друго, което води към това; също тия, които виждат много справедливи неща, но не виждат същината на справедливото, а също така и за всички други подобни случаи, за тях ние ще кажем, че за всичко те имат мнение, но не знаят нищо за това, което мислят.
- И това се налага.
- Следователно ще кажем ли, че едните желаят и обичат това, за което имат мнение? Нима помним това, за което говорихме, че те обичат и се възхищават на гласовете, на хубави цветове и на други такива подобни неща, а дори не допускат, че същствува същината на хубавото?
- Помним.
- Нима ние ще сгрешим, ако ги наречем по-скоро любители на мнения, отколкото любители на мъдрост? Дали няма да ни се много разсърдят, ако ги наречем така?
- Няма, ако се съгласят с мене, че наистина не е позволено да се сърдим - рече той.
- И така нали трябва да наричаме любители на мъдростта (философи), а не любители на мнение тия, които обичат всичко истински съществуващо?
- Без никакво съмнение."
Платон, "Държавата" - книга шеста, стр. 264
Рейтинг: 5.50 / 2 гласа 
