Публични тайни

Понякога най-добре опазените тайни са публичните... Ема е изплашено, самотно дете, незаконна дъщеря на знаменит рокпевец. В един прекрасен ден прочутият ѝ баща я изтръгва от мизерията и като в приказката за Пепеляшка я отвежда на един сякаш никога несвършващ бал. "Приказката" е жестоко прекъсната в нощта, когато пред очите на Ема убиват братчето ѝ. От страх да не загуби и нея баща ѝ я затваря в "позлатена клетка". Ема отчаяно търси в любовта щастие и допир с истинския живот. Но щастието ѝ е мимолетно - тя осъзнава, че най-страшната тайна навярно се крие дълбоко в подсъзнанието ѝ, тайна, заради която може да загуби живота си.

"Ема беше почти тригодишна, когато видя за пръв път баща си. Знаеше как изглежда, защото майка є грижливо изрязваше от вестници и лъскави списания негови снимки и ги окачваше върху всяка свободна повърхност в тесния им тристаен апартамент. Джейн Палмър обичаше да показва на дъщеря си снимките, залепени по сетните, и седнала на някоя от вехтите мебели, да є разказва за прекрасния си любовен роман с Брайън Макавой - солист на прочутата рокгрупа "Девъстейшън". Колкото повече пиеше Джейн, толкова по-прекрасна ставаше тази любов.

Разказите на майката бяха твърде непонятни за Ема. Знаеше, че мъжът от снимките беше важна личност, защото заедно със състава си беше свирил пред кралицата. Научила се бе да разпознава гласа му по радиото или когато майка ѝ пуснеше някоя от плочите му. Обичаше гласа му и онова, което щеше да научи по-късно, че е неговият лек ирландски акцент.

Много от съседите цъкаха съжалително над бедното малко момиченце при тази майка с лош характер и подчертана склонност към джина. От време на време чуваха кресливите ѝ ругатни и риданията на Ема. Жените мълчаливо разменяха многозначителни погледи, докато тупаха килимите или простираха прането. Така се споглеждаха и поклащаха глави и през хубавото лято на 1967, докато слушаха виковете на малкото момиченце през отворените прозорци на апартамента. Според повечето от тях младата Джейн Палмър не заслужаваше такова сладко дете. Разбира се, това споделяха само помежду си. Никой от тази част на Лондон не би и помислил да отнесе въпроса до съответните власти.

Разбира се, Ема не можеше да разбере думи като "алкохолизъм" или "душевно заболяване", но на три години вече бе експерт по настроенията на майка си. Тя познаваше дните, в които майка ѝ се смееше и я прегръщаше, и дните, когато є се караше и я биеше. Но нажежеше ли се атмосферата в апартамента, детето вземаше черното си плюшено куче Чарли, пропълзяваше в шкафчето под кухненската мивка и там, на тъмно и влажно, чакаше да премине гневът на майка ѝ. Не всеки път обаче беше достатъчно бърза, за да се спаси.

- Стой мирно, Ема! - Джейн с ожесточение разресваше светлорусата ѝ коса и едва се сдържаше да не обърне четката и да напердаши дъщеря си. Но днес не трябваше да изпуска нервите си, днес - не. - Днес трябва да бъдеш хубава. Искаш да си хубава, нали?
Никак не държеше да е хубава, защото четката нараняваше кожата на главата ѝ, а новата розова рокля дращеше от колосването. Тя продължи да се върти на стола, докато майка ѝ се опитваше да завърже с панделка развяващите се къдрици.
- Казах да стоиш мирно! - Ема извика, когато Джейн заби пръсти във врата ѝ. - Никой не обича мръсните лоши момичета. - След две дълбоки вдишвания тя отпусна ръката си. Не искаше детето да има белези. Пък и нали я обичаше. А белезите нямаше да се харесат на Брайън, ако ги забележеше.

Издърпа Ема от стола и я хвана здраво за рамото.
- Престани да се цупиш, момичето ми. - Но от резултата беше доволна. С нежните руси къдрици и големите сини очи Ема изглеждаше като малка принцеса. - Погледни се. Този път ръцете на Джейн нежно обръщаха детето към огледалото. - Нали си хубава?

Докато се оглеждаше в изпъстреното с петна огледало, тя отново сви устни нацупено. Имитираше кокнито на майка си със следи от детско фъфлене.
- Сърби ме.
- Една дама трябва да изтърпи и неудобства, ако иска да накара мъжа да я мисли за красива. - Самата Джейн усещаше как черният корсет се впива в плътта є.
- Защо?
- Защото това е част от задълженията на жената. - Тя се заразглежда в огледалото първо от едната страна, а след това от другата. Тъмносинята рокля подчертаваше закръглените є форми и пищния є бюст. Спомни си, че Брайън винаги беше харесвал гърдите ѝ и почувства внезапно сексуално желание.

Господи, никой преди или след това не можеше да се сравни с него в леглото. Имаше някакъв глад у него, необуздан глад, който криеше много добре зад студената и самоуверена външност. Познаваше го от детство и повече от десет години му беше любовница. Затова никой не знаеше по-добре от нея на какво е способен Брайън, когато се възбуди. За миг си представи как той съблича роклята ѝ, обгръща с поглед тялото ѝ, тънките му пръсти разкопчават корсета... Спомняше си колко добре се чувстваха в леглото и усети влага между краката си. Вярваше, че пак ще бъдат заедно.

Опомни се, грабна четката и среса косата си. Беше изхарчила последните си пари за фризьор, за да боядиса дългата ѝ до раменете права коса като на Ема. Доволно кимна с глава - от днес нататък въобще няма да я е грижа за пари. Устните ѝ бяха грижливо оцветени в много бледорозово - цвят, също като на топмодела Джейн Чашър върху корицата на последния "Вог". Нервно взе молива и подсили грима около очите си."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.