Дълго пазени тайни

Дълго пазени тайни Нора Робъртс Времетраене: 0:52 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Подводни течения Нора Робъртс Времетраене: 0:55 мин. Снежна Коледа Катерин Уолш Времетраене: 1:14 мин. Коледата на Моли Катри Киркопелто Времетраене: 0:56 мин. Само защото Матю Макконъхи Времетраене: 0:59 мин. Психея и Ерос Луна Макнамара Времетраене: 1:23 мин. Рецепта за въздействие Сонали Дев Времетраене: 1:26 мин. Вещицата Мара и проклятието на Абоминус Цвета Петрова Времетраене: 1:22 мин. Звярът от Бъкингамския дворец Дейвид Уолямс Времетраене: 1:18 мин. Речник на добрите обноски Филип Жалбер Времетраене: 1:10 мин. Лечение с Акашовите записи Линда Хау Времетраене: 1:02 мин. Поредица Социални умения Времетраене: 1:14 мин.

Писма, които плашат...

Тя се казва Ейдриън Ризо и е на седем, когато се запознава с баща си. Същия ден той едва не я убива преди майка ѝ, Лина, да се намеси. Скоро след това Ейдриън остава в дома на баба си и дядо си в Мериленд, където прекарва едно спокойно, дълго лято - пие лимонада, играе си с кучетата, създава си приятелства, увлича се по десетгодишния брат на новата си приятелка. През това време Лина пътува из цялата страна, за да популяризира фитнес бранда си и успешно го превръща в бизнес за милиони.
Ейдриън върви по стъпките на майка си и създава свой комплекс тренировки по йога, поддържа блог и записва видеоупражнения.

В началото Лина не обръща внимание на заплахите, които дъщеря ѝ започва да получава, когато става известна, но за Ейдриън те стават все по-притеснителни. Загадъчните послания в обикновен бял плик пристигат година след година, пощенското клеймо всеки път е от различно място, но заплашителният тон не се променя. Те продължават и след като Ейдриън се връща в Мериленд и се среща отново с Рейлън, момчето със зелени очи, което харесва още от дете. Понякога ѝ се струва, че заплахите са просто думи, но тогава научава за няколко убийства и нещата се променят...

"За пореден път Робъртс пленява с невероятните си герои, заплетени сюжети и възхитителен съспенс. Поредният завладяващ роман, истински хит."
Буклист

"Джорджтаун

Първия път, когато Ейдриън Ризо видя баща си, той се опита да я убие.

На седем, светът ѝ се състоеше от непрекъснато движение. През повечето време живееше с майка си - и Мими, която се грижеше и за двете - в Ню Йорк. Понякога обаче оставаха за няколко седмици в Ел Ей или Чикаго, или в Маями. През лятото посещаваше баба си и дядо си в Мериленд поне за две седмици. Това за нея бе най-забавното време, защото те имаха кучета и голям двор, в който да си играе, и автомобилна гума, вързана като люлка. Когато живееха в Манхатън, ходеше на училище и ѝ харесваше. Взимаше уроци по танци, тренираше гимнастика, а това бе дори по-хубаво от училището.

Когато пътуваха заради работата на майка ѝ, Мими ѝ преподаваше у дома, защото трябваше да има образование. Тъй като бяха в окръг Колумбия за цял месец, част от учебния процес означаваше, че ще посещават исторически паметници, ще се запишат за обиколка на Белия дом и ще разгледат Смитсониън. Понякога ходеше на работа с майка си и това ѝ доставяше удоволствие. Когато ѝ намираха участие в някое от фитнес видеата на майка ѝ, тя трябваше да научи серия от стъпки за кардио танц или за йога. Обичаше да учи; обичаше и да танцува.

Едва на пет години, Ейдриън направи с майка си цяло видео с упражнения специално за деца и семейства. Имаше и едно с йога, защото тя беше бебето в "Йога Бейби", фирмата на майка ѝ. Гордееше се много и се развълнува, когато майка ѝ каза, че предстои да направят още едно видео. Може би когато станеше на десет, за да е за тази възраст. Майка ѝ знаеше всичко за възрастовите групи, демографията и разни подобни неща. Ейдриън я чуваше да ги обсъжда с мениджъра и с продуцентите си. Тя знаеше много и за фитнеса, и за връзката между ума и тялото, и за правилното хранене. Но не умееше да готви - не и като дядо ѝ и баба ѝ, които държаха ресторант. Не обичаше да играе на игри като Мими, защото бе заета с кариерата си.

Ходеше на много срещи, на репетиции, записи, организираше представяния пред публика, също и интервюта. Дори на седем, Ейдриън разбираше, че Лина Ризо не знае много за това как да бъде майка. Тя обаче нямаше нищо против, когато Ейдриън си играеше с грима ѝ - стига да връщаше всичко на място. И никога не се ядосваше, когато изпълняваха серия от упражнения, в които Ейдриън допускаше грешки. Най-хубавото в това пътуване, вместо да летят на връщане до Ню Йорк, когато майка ѝ завърши видеото и приключи с интервютата и срещите, бе, че ще пътуват с автомобил, за да посетят баба ѝ и дядо ѝ за един дълъг уикенд. Ейдриън смяташе да я убеди да останат цяла седмица, но засега си мълчеше, седеше на пода и наблюдаваше как майка ѝ разработва нова серия упражнения.

Лина бе избрала тази къща за времето на престоя им, защото имаше домашен фитнес с огледални стени, нещо не по-малко важно за нея от броя на стаите. Тя изпълняваше клекове, подскоци, вдигане на коленете, бърпи, но и говореше на огледалото - нейните зрители - като даваше инструкции и ги окуражаваше. От време на време изпускаше по някоя неприлична дума и започваше упражнението отново.

За Ейдриън тя беше красива като принцеса, макар и без грим, защото нямаше нито хора, нито камери. Имаше зелени очи като баба ѝ и сияеща кожа. Косата ѝ - сега вързана с ластик - бе като кестените, които можеш да си купиш, топли и ароматни, в пликче около Коледа. Беше висока - е, не колкото дядо ѝ - но Ейдриън се надяваше и тя да порасне като нея след години. Беше в тесни, много къси панталонки и спортен сутиен - за видеото никога не би облякла нещо твърде разголено, защото Лина все повтаряше, че трябва да има класа.

Лина си мърмореше сама, когато се приближи да нахвърли бележки за видеото. Предвиждаше да се състои от три части - кардио, силови упражнения и йога - всяка от по трийсет минути, с петнайсет минути бонус програма за цялото тяло. Лина дръпна хавлиена кърпа, за да попие потта от лицето си, и забеляза дъщеря си.
– По дяволите, Ейдриън! Стресна ме. Не знаех, че си тук. Къде е Мими?
– В кухнята. За вечеря ще ядем пиле с ориз и аспержи.
– Супер. Я иди да ѝ помогнеш. Трябва да взема душ.
– Ти защо си ядосана?
– Не съм.
– Чух те, докато говореше по телефона с Хари. Разкрещя се, че не си казала на никого, най-малкото на някакъв репортер от таблоид, когото нарече с лоша дума.
Лина дръпна ластика от косата си, както правеше винаги, когато я болеше глава.
– Не трябва да подслушваш лични разговори.
– Не съм подслушвала, просто чух. На Хари ли си бясна?
Ейдриън много харесваше Хари. Той ѝ носеше тайно пакетчета M&M или "Скитълс" и ѝ разказваше смешни вицове.
– Не съм бясна на Хари. Върви да помогнеш на Мими. Кажи ѝ, че слизам след половин час.

Бясна беше и още как, помисли си Ейдриън, когато майка ѝ тръгна към банята. Може и да не беше заради Хари, но определено беше ядосана на някого, защото допусна твърде много грешки, докато се упражняваше, и каза лоши думи. Майка ѝ почти никога не допускаше грешки. Може пък просто да имаше главоболие. Мими казваше, че понякога хората ги заболява главата, ако се тревожат твърде много.

Ейдриън стана от пода. Струваше ѝ се тъпо да помага с вечерята, затова влезе в стаята за фитнес. Застана пред огледалата - бе висока за възрастта си, с къдрава коса - черна като на дядо ѝ навремето - която се измъкваше от зеления ластик. В очите ѝ имаше твърде много златно, за да изглеждат зелени като на майка ѝ, но се надяваше да се променят. В късите розови панталонки и тениска на цветя, тя зае поза, представи си музиката и затанцува. Обичаше часовете по танци и гимнастика, докато бяха в Ню Йорк, но този път не си представи, че участва в часа, а че го води.

Завъртя се, ритна, направи кълбо напред, шпагат. Последва кръстосана стъпка, салса, отскок! Измисляше си непрекъснато. Забавлява се така цели двайсет минути. Последните невинни двайсет минути от живота ѝ. След това някой натисна звънеца на входната врата. Не спираше. Ейдриън никога нямаше да забрави звука.

Не ѝ позволяваха да отваря сама вратата, но това не означаваше, че не може да отиде да погледне. Затова излезе от хола, след това мина през антрето, тъкмо когато Мими се показа от кухнята и забързана, избърса ръце в червената кърпа.
– За бога! Пожар ли има?
Тя изви тъмнокафявите си очи към Ейдриън и пъхна кърпата на колана на дънките, после извика:
– Чакайте малко!
Мими бе на възрастта на майка ѝ, двете бяха учили заедно в колежа.
– Какъв ви е проблемът? - сопна се тя, след това завъртя ключалката и отвори вратата.
Ейдриън видя как изражението на жената се промени от раздразнено - както когато тя не си подреждаше и почистваше стаята - в уплашено.
След това всичко се случи много бързо."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg