Четвърто издание. ... Необикновена книга за обикновения живот на едно момче, което тръгва от дълбоката американска провинция и се издига до университетски преподавател. В романа не се случва нищо. По-точно, случва се цял един живот, белязан от тихо отчаяние и неизчерпаеми запаси от достойнство. Стилът на Уилямс е пределно изчистен, аскетичен, оголен до мускула, в него няма и една излишна дума и това създава някаква особена съпричастност със съдбата на главния герой - Стоунър би могъл да бъде всеки от нас. Джон Уилямс (1922 - 1994) издава Стоунър преди близо половин век. Преди няколко години романът е преоткрит и ... |
|
Красивата и повърхностна Кити се омъжва прибързано и без любов за суховатия, но страстно влюбен в нея Уолтър Фейн - лекар-бактериолог. Малко след сватбата съпрузите заминават за Хонконг, тогава британска колония, където Уолтър е назначен. Скоро се случва логичното - Кити се впуска в любовна връзка с обаятелния помощник-губернатор Чарли Таунзенд, също семеен. Когато Уолтър открива изневярата, той пристъпва към необикновено отмъщение - издейства си да бъде преместен на работа в област, където върлува холерна епидемия, и заставя Кити да замине с него. И тук, в сянката на смъртта, започва същинската драма. Както много от ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
Маниак е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо - за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта Манхатън и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри Маниак. Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен - Паул Еренфест, а последните глави са посветени на ... |
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
"Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани." Елин Рахнев "Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни." Димитър Стоянович "Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя ... |
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |