Винаги умира някой друг. Поезия

"Да повдигнеш времето със сълзата си, без да изпадаш в прелетна меланхолия. В поречията на живота да търсиш себе си, но винаги да си изгубен. Да се разграждаш с катедрален шепот пред кикота на човечеството. И от агонията си да сътвориш мълчание от думи. „Винаги умира някой друг“ е всичко това по няколко димани."
Елин Рахнев

"Мисля си, че поезията на Димана Йорданова е чиста страст в библейския смисъл на думата, незаслужено изкупваща посредствеността на житието ни."
Димитър Стоянович

"Непокътната върху леден къс сред океана – такава е поезията на Димана Йорданова. Ако има Бог, той чете нея. Тя е сред малцината избрани."
Теа Денолюбова

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Дали ще ни се отрази добре
Давам под наем пространството
„Бог винаги жертва”, каза отецът
Аз съм фигурка от пластилин
Притискайте мястото
Колко ножа имаш в гърба си?
Не се уморявай от живота
Как когато стоях неподвижна
И този влак няма да пристигне
Баба ми, която ме разпознаваше
Благодаря, че ми позволяваш
Натежалите цветове на розата
Есента ляга в мен
Вечер, достатъчно дълга
Сърцето се надига - есенно море
Културно неприемливо е
Хорът на мъжете
Аз съм жена
Вината ми
Минавам край прозорците на хората
Нацията в мен
Нощем
Старата жена в болничната стая
Ще намеря нежния начин
В края на деня, когато
Аз съм беден квартал
Толкова е празен този град
Лека нощ
Дядо пита за жена си
Баба никога не е виждала морето
Майка ми е кобилата
Свивам се на стола
Мрежата против самоубийци
През цялото време не бях тук
Изправям се срещу болестта
Ти вярваш в твоите си чудеса
Земята
От мързеливата, симпатична пушачка
Аз говорех за онова отвъд ветровете
Сърцето ми спря в един далечен хотел
Помолих Бог
Ще бъда продължена
Не знам как да мисля за света
В краката ми толкова бели листа
Ще бъда поканена
Колкото повече казваш
Тяло мое
Всеки момент
Госпожо смърт
Топлият, навлажнен мъх, който излиза
Зарили сме земята като бикове
Дъждът, любящ водач
Вървя до теб
Помня температурата
Някога
Само ако бях
Betty Blue започва
Докато уча да прощавам
Мога да се обзаложа
Това всекидневно желание
Пиша, за да те извадя от нищото
Сега стоя на палубата
Нагоре