Снайперисти в смъртта

Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Коучинг навикът Майкъл Бънгей Стейниър Времетраене: 1:13 мин. Смърт в Марлоу Робърт Торогуд Времетраене: 1:21 мин. Черно море Александра Георгиева, Никола Кереков Времетраене: 1:31 мин. Моят първи атлас на света Илария Барсоти Времетраене: 0:52 мин. Капитана Касандра Джеймс Времетраене: 1:18 мин. Корабът на децата Марио Варгас Льоса Времетраене: 1:01 мин. Конклав Робърт Харис Времетраене: 1:33 мин. Шекспир: Мъжът, който плаща наема Джуди Денч Времетраене: 1:13 мин. Свободни души. Дневник за пътувания и мечти Радина Минчева Времетраене: 1:19 мин. Детски атлас на света Клаудия Мартин Времетраене: 0:55 мин.

Трима души са убити, докато карат кънки на ледената пързалка в Сентръл Парк: талантлива млада фигуристка, многоуважаван акушер-гинеколог и учител, който празнува годишнина от сватбата си. Жертвите изглеждат произволно избрани, но лейтенант Ив Далас е убедена, че зад хладнокръвните убийства посред бял ден се крие мотив.

След като преглежда записите от охранителните камери, Ив установява, че извършителят е използвал снайпер с голям обсег, до какъвто имат достъп само тясна група от хора: служители на полицията, военни или професионални убийци. Използвайки алгоритмите на най-новата програма на съпруга си, Ив намира точната локация, от която е стреляно, и разбира, че извършителите са двама - по-възрастен и по-млад. Учител и ученик. Скоро се оказва, че убийствата в Сентръл Парк са само началото на кървава поредица, която ще разтърси Ню Йорк из основи. За да спре безпощадните убийци, Ив Далас ще трябва да се изправи срещу смразяващо зло, каквото не е срещала досега.

"Това щеше да е първото убийство. Ученикът разбираше, че годините упражнения, безбройните поразени мишени, обучението, дисциплината, часовете учене – всичко е било заради този момент. Този студен, безоблачен следобед през януари 2061 г. бележеше истинското начало. Ясна мисъл и хладнокръвие. Ученикът знаеше, че тези елементи са не по-маловажни от уменията, посоката на вятъра, влажността на въздуха и бързината. Хладнокръвието удържаше трудно потисканото нетърпение. Наставникът беше уредил всичко. Добре свършената работа, с внимание към детайла, също беше важна. Стаята в чистия дребнобуржоазен хотел на Второ авеню гледаше на запад. На прозорците, които се отваряха, имаше защитни екрани. Обикновена стая, разположена на тиха улица в квартал Сътън Плейс, с изглед към Сентръл Парк, макар и от почти километър и половина. Наставникът беше постъпил умно, резервирайки стая на етаж доста над короните на дърветата. За невъоръженото око ледената пързалка „Уолман“ беше само бяло петно, отразяващо лъчите на яркото слънце. А тези, които се пързаляха по нея, бяха само движещи се цветни точици.

Бяха се пързаляли там – ученик и учител – много пъти; бяха наблюдавали как мишената се носи безгрижно по леда. Бяха проверили и други неща. Работното място на мишената, дома ѝ, любимите магазини, ресторанти, ежедневните навици. И единодушно бяха решили, че пързалката в парка предлага всичко, от което имат нужда. Работеха добре заедно, сръчно и мълчаливо. Наставникът нагласяше двуногата до гледащия на запад прозорец, а ученикът сглобяваше далекобойната лазерна пушка. Мразовит зимен въздух нахлу през прозореца, когато го повдигнаха с няколко сантиметра. Дишайки равномерно, с нетрепващи ръце, ученикът погледна през телескопичния прицел и го регулира. Ледената пързалка рязко се приближи – достатъчно, за да се видят следите от остриетата на кънките. Всички онези хора, разноцветните шапки, ръкавици и шалове. Двойка, хваната за ръце, се заливаше от смях, препъвайки се по леда. Момиче със златисторуса коса, облечено в червен кожен костюм, се въртеше и въртеше все по-бързо, докато не се превърна в размазано петно. Друга двойка държеше за ръцете момченце, което се озърташе с ококорени от учудване очи.

Стари, млади, големи и малки. Новаци и фукльовци, опитни и зяпачи. И никой от тях, абсолютно никой, не знаеше, че са на мушка, че ги делят секунди от смъртта. Секунди, през които участта им ще бъде решена – дали ще живеят, или ще умрат.
Огромна власт.
– Откри ли мишената?
Отне му миг. Толкова много лица. Толкова много тела.
Накрая ученикът кимна. Ето там – лицето, тялото. Мишената. Колко пъти е наблюдавал това лице, това тяло, през оптичния прицел? Безброй. Но днес ще е за последно.
– Избра ли другите двама?
Ново кимване, невъзмутимо като първото.
– Имаш разрешение да действаш. В какъвто ред прецениш.
Ученикът провери скоростта на вятъра, направи лека корекция. След това, спокойно и с ясно съзнание, пристъпи към задачата. Момичето в костюма от червена кожа правеше разбег, набирайки скорост, за да изпълни аксел. Тя започна въртенето с вдигнати нагоре ръце, поставяйки дясната кънка пред лявата. Смъртоносният лъч улучи средата на гърба ѝ и я тласна напред в посоката на собствената ѝ инерция. Умиращото ѝ тяло удари семейството с момченцето като реактивен снаряд, блъсна ги назад и ги повали.

Разнесоха се писъци. В последвалия хаос един мъж, движещ се в другия край на пързалката, забави ход и погледна към сцената, която се разиграваше пред очите му. Лъчът го улучи в туловището и той рухна. Двама кънкьори, пързалящи се зад него, го заобиколиха и продължиха нататък. Двойката, хваната за ръце, с мъка се добра до парапета. Мъжът посочи с ръка тълпата пред тях.
– Хей, мисля, че…
Лъчът го улучи между очите.
В тишината на хотелската стая ученикът продължаваше да гледа през оптичния прицел, представяйки си звуците, писъците. Щеше да е лесно да свали четвърти, пети. Десети. Лесно, удовлетворяващо. Опияняващо. Но наставникът отпусна бинокъла си.
– Три чисти попадения. Мишената е свалена.
В знак на одобрение той постави ръка на рамото на ученика, което означаваше и край на мисията.
– Браво.

С бързи, умели движения ученикът разглоби пушката и я прибра в калъфа, а наставникът сгъна двуногата. Въпреки че не бяха произнесени повече думи, на лицето на ученика грейна радост, гордост от свършеното, от одобрението. Щом наставникът забеляза това, се поусмихна.
– Трябва да приберем оборудването, после ще празнуваме. Заслужи си го. Разбора ще го направим след това. Утре можем да преминем към следващата задача.
Когато напускаха хотелската стая, заличавайки всички следи от присъствието си, ученикът вече изгаряше от нетърпение за следващата задача."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com