"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
"Мерено с днешна мярка, публицистичното дело на Раковски не е особено голямо по обем: то обхваща четири вестника и едно списание в общо 92 броя, два пробни броя, един извънреден лист, един летящ лист и четири притурки. Не количествените измерения обаче превръщат публицистиката на Раковски в нещо, коренно отличаващо го от дотогавашните прояви на българска журналистика. Значението на неговата публицистика е във въздействието, което тя оказва върху съвременниците му, свои и чужди, ценни са идеите на Раковски, които в много отношения звучат съвременно и днес. Много добре посочва тази особеност на публицистиката на ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
|
Допълнено издание. ... Има литературни произведения, останали в историята не само със своите художествени качества, но и с огромното влияние, което имат върху обществото. Когато става въпрос за епохата на Българското възраждане, безспорен пример в това отношение е поемата на Георги Раковски Горски пътник. Отпечатана за първи път в Нови Сад преди повече от век и половина, тя е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Сюжетът на възрожденската творба заимства случки и преживявания от биографията на видния деец на националноосвободителното движение, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа 
