Или ръководство, как да се изискват и издирят най-старите черти на нашето битие, език, народопоколение, старото ни управление, славното ни прошествие и прочие. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Целта на настоящето съчинение е да покажем на народа си най-старите черти на битието му, народопоколението, езика, управлението, славното му прошествие и проч., както и самото заглавие на книгата показва. За такова важно предприятие се изискват паметници, на които ние сме много оскъдни, а доколкото тези наши стари паметници съществуват, то те се отнасят не по-далеч от кръщенето на Преславския двор, от които досега са ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски , публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово ... |
|
|
Съставители: Пламен Митев , Надя Манолова-Николова . Посвещава се на 200-годишнината от рождението на Георги Раковски. ... "Двутомното издание е подготвено по повод на 200-годишнината от рождението на Съби (Сава) Стойков Попович - Георги Раковски и включва факсимилета на материали от неговия архив с необходимите бележки към тях. В настоящия първи том са събрани документи, отразяващи живота и неговата обществена и книжовна дейност такива, каквито възрожденецът ги е замислял и собственоръчно е описал. Включени са още писма до него, до различни институции в Русия и Румъния, устави и планове, малко познати ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
