Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Къде са корените на силата, просперитета и бедността? ... Блестяща и увлекателна, книгата Защо нациите се провалят отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу ... |
|
 |
|
Одисея
Омир
Захарий Стоянов
|
| Цена: 40.90 € / 79.99 лв. |
|
  |
|
Произведението на великия Омир излиза в поредицата "Божествен дух" в отлично полиграфическо изпълнение и блестящо оформление на Кънчо Кънев. Книгата има предговор от преводача Александър Милев и Блага Димитрова. ... |
|
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
|
За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота ѝ навън - и незначителното, и значимото. От раждането на майка ѝ в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон и пясъците на Абу Даби, в които потъва баща ѝ. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът - за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Докато е в командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърт Лангдън е събуден посред нощ: един възрастен уредник в Лувъра е убит в музея. Край трупа му полицията намира озадачаващ шифър. Докато се опитва да го разгадае, Лангдън с удивление открива, че той води до пътека от кодове, скрити в творбите на Леонардо - кодове, изложени пред очите на всички, и все пак находчиво скрити от художника. Лангдън обединява силите си с талантливата френска криптографка Софи Нево и установява, че покойният уредник е бил брат от Ордена на Сион - тайно общество, към което са принадлежали сър Исак Нютон, Ботичели, ... |
|
|
Който иска да види, да опознае, някого не спира поглед върху гърба му, върху крака му или дори върху ръката му, колкото и характерни да са те за човека. И то не защото са облечени. Едно смътно чувство на симпатия привлича очите към това, което им е родно - очите, а те греят на лицето. И затова иска ли човек да опознае някого, да го запомни - взира се в лицето му. Защото то наистина е образ на човека. Всеки се вглежда в лицата на хората не само да ги запомни, за да отличава един човек от други, но и да ги опознае - вложеното у всекиго физиогономично чувство му подсказва, че външният образ на човек е израз и на душата му. ... |
Рейтинг: 5.40 / 5 гласа 
