Метафизика на историята

Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка парадигма съществуват възможни варианти за интерпретации, но всички вариации са детерминирани от един основен принцип, който задава характеристиките в рамките на парадигмата. От предложените четири подхода представлява поглед напред в многообразието от варианти на историческото развитие.

Издателски комплекс Неофит Рилски
Благоевград, 2700
ул. Иван Михайлов № 66
press@swu.bg

Увод
Фаталистична парадигма

• Циклизмът като принцип на развитие
• Съдбата като Демиург
• Мистериозното зло
• Невъзможната Свобода
• Езотерика и фатализъм

Теологическа парадигма

• Бог като Демиург
• Линейност на развитието
• Човекът - между ангела и демона
• Теодицеят - невинността на Бог
• Идеята за свободата
• Езотерика и телология
• Ценности и телология

Детерминистична парадигма

• Природните закони - конституент на развитието
• Времето: обратимост и необратимост
• Социалното развитие от прогрес до регрес
• Човекът като природна същност
• Идеята на злото
• Идеята на свободата

Индертерминистична парадигма

• Свободата в историята
• Злото в историята
• Творецът в историята
• Развитието: от линейност до бифуркация

Как е възможна философия на историята?