Процес и резултат в театралното творчество

„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“
Чавдар Кръстев

В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. И ако това е оправдано за неопитния актьор или за начеващия студент, то за милеещите за театъра професионалисти (неосъзнато) престъпление към изкуството ни.

Издателски комплекс Неофит Рилски
Благоевград, 2700
ул. Иван Михайлов № 66
press@swu.bg

Въведение
Процесуални и резултативни изкуства
Създаване на предпоставки за изграждане на сценичен образ

• Първият прочит и до него
• „Действен анализ“ или „анализ чрез действие“
• Поведенческа верига
• Възприятие
• Оценка
• Решение
• Ответно действие
• Очаквания и напрежения

Процес и резултат в рецепционния период

• Репетиция или проба
• Действие, конфликт, борба. Умението да се разкаже една история Композиция и непрекъснатост на действието.
• „Болката“ като фактор за конструкцията
• Състоянието „аз съм“. Степен на недовършеност и процесуален характер на художествената цялост на спектакъла.

Процес и резултат при публичното творчество
Библиография