Продължението на романа "Вчера" ... Всеки има своето "вчера". Там е първата любов, първото разочарование, първото приятелство и първото предателство. Първата среща със смъртта и първите стъпки по загадъчния, пълен с неизвестности път, който по-късно ще наречем "свой живот". После идва зрелостта. Праймтаймът на нашите дни. Най-силните ни години, отредени от безмилостно изтичащото време за осъществяване на мечтите, за реализация на намеренията, за себедоказване и реална защита на принципите ни, на разбиранията ни за смисъла на човешкото присъствие, за морал, чест, достойнство, лична и ... |
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош , 1981 г. Чеслав ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
От публикуваните писма българският читател има възможност за първи път да проникне в света на Иван Евстратиев Гешов - творческа биография. Подбраното епистоларно наследство отразява основни момент от разнообразната обществена, книжовна, политическа, дипломатическа, държавническа и благотворителна дейност на автора; илюстрира възприятията и възгледите му' представя го в интимния му свят на семейството - като син, съпруг, баща и приятел; дава сведения за качествата, намеренията и поведението му; изяснява или коригира наслоени заблуди и литературни интерпретации. ... |
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |