Звезден пратеник

Звезден пратеник Нийл Деграс Тайсън Времетраене: 0:55 мин. Разни приказки за игра Джани Родари Времетраене: 1:03 мин.

Цивилизацията, погледната от космоса.

"Звезден пратеник е призив цивилизацията ни да се пробуди. Хората вече не знаят на кого и в какво да вярват. Сеем омраза към другите, изхождайки от онова, което мислим за вярно или което ни се иска да бъде вярно, без значение какви наистина са нещата. Културните и политическите фракции се борят за душите на общности и цели народи. Загубили сме от поглед ориентирите, които показват каква е разликата между факти и мнения. В проявите на агресия сме бързи, а в тези на доброта - бавни.

Първият поглед от Космоса към нашия свят обуздава егоистичната ни самонадеяност - посланията от звездите принуждават хората да преосмислят отношението си един към друг, към Земята и Космоса. В противен случай рискуваме да повярваме, че светът се върти около нас и нашите мнения. Звезден пратеник е антидот срещу това - той ни предлага начини, по които да пренасочим нашата емоционална и интелектуална енергия, да я помирим с биологията, химията и физиката и с това, което те ни казват за познатата ни вселена.

Звезден пратеник преформулира някои от най-обсъжданите спорни въпроси на нашето време - войната, политиката, религията, истината, красотата, пола, расата, всички тези изкуствени бойни полета, пръснати из живота ни - и ги предлага на читателя по начин, който укрепва решимостта ни да служим на цивилизацията.
Нийл Деграс Тайсън

Нийл Деграс Тайсън (роден на 5 октомври 1958 г.) е американски астрофизик, автор и научен сътрудник. От 1996 г. той е директор на планетариума Хейдън в Ню Йорк. Центърът е част от Американския природонаучен музей, където Тайсън основава катедрата по астрофизика през 1997 г. и е научен сътрудник в отдела от 2003 г. насам.

Роден и израстнал в Ню Йорк, Тайсън започва да се интересува от астрономия на деветгодишна възраст след посещение в планетариума Хейдън. След като завършва Висшето училище по наука в Бронкс, където е главен редактор на вестник Физически науки, завършва бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1980 г. След това получава последователно магистърска степен по астрономия в Тексаския университет и докторска степен (1991 г.) по астрофизика в Колумбийския университет. През следващите три години той е постдокторантски изследователски сътрудник в Принстънския университет. През 1994 г. се присъединява към планетариума Хейдън като научен сътрудник. През 1996 г. той става директор на планетариума и ръководи проекта за реконструкцията му от 210 милиона долара, завършен през 2000 г.

От 1995 до 2005 г. Тайсън пише месечни есета в колоната Вселената за списание Природа, някои от които са публикувани в книгите му. През същия период той пише месечна колона в списание Стар Дейт Star Date, под псевдоним Мерлин, отговаряйки на въпросите за Вселената. Тайсън е служил в правителствена комисия от 2001 г. за бъдещето на американската авиокосмическа индустрия, както и на комисия Луната, Марс и Отвъд (Moon, Mars и Beyond). През същата година е удостоен с наградата на НАСА за изключителни знания и принос към обществото.

От 2006 до 2011 г. е водещ на телевизионното шоу NOVA ScienceNow. От 2009 г. води седмичния подкаст StarTalk, който през 2015 г. е екранизиран от National Geographic и става продължение на известната поредица Космос на Карл Сейгън.

Американската национална академия на науките връчи на Тайсън медал през 2015 г. за неговата изключителна роля във запознаването на обществеността с чудесата на науката.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Увертюра

• Наука и общество

Истина и красота

• Естетиката в живота и Космоса

Изследване и откритие

• Техният принос за формирането на цивилизацията

Земя и Луна

• Космичната гледна точка

Конфликт и помирение

• Племенните сили във всеки от нас

Риск и възнаграждение

• За това как всеки ден смятаме със своя собствен живот, както и с този на другите

Месоядци и вегетарианци

• Не сме само това, което ядем

Пол и идентичност

• Хората си приличат повече, отколкото се различават

Цвят и раса

• И пак за това, че хората си приличат повече, отколкото се различават

Закон и ред

• Основата на цивилизацията, без значение дали ни харесва

Тяло и ум

• Човешката физиология може и да е надценена

Кода

• Живот и смърт

Благодарности
Справка за авторските права
Бележки
Показалец
За автора