Първата любов на Назъм Хикмет - Суат Дервиш - е жена, която никога не прекланя глава. По-малката дъщеря на аристократично семейство, тя е една от най-значимите жени-журналисти в края на Османската империя и първите години на Републиката. Тя е турски писател, чиито произведения са харесани и преведени на много езици. В България през 60-те години на ХХ в. особено популярен е нейният роман "Затворникът от Анкара", преведен на български език.
"Тя е първата любов на Назъм Хикмет, съпруга на Решат Фуат Баранер - организационен секретар на Турската комунистическа партия. Омъжвала се е няколко пъти, защото е имала проблеми във връзките си с мъжете, които допуска до себе си. Една красива и "немирна" жена. След смъртта на баща си е потеглила по своя път. Имала е проблеми във връзките си с мъжете, които е допуснала до себе си. Опитала се е да отдаде такова значение на литературата и политиката в своя живот, каквото и на любовта и удоволствията. Изключително смела и доста своенравна жена. Във феминизма е съзряла повече от форма на политика, свободно и честно го е възприела за себе си, като нещо съвсем естествено, такъв човек е тя. Такава видях аз Суат Дервиш, заинтригува ме и пожелах да ви разкажа за нея. Без да искам, книгата се раздели на две части.
Детството, младостта на Суат Дервиш, периодът на първите и два брака и периодът, живян в Германия, сведения за които бяха намерени в източници като личните спомени на Суат Дервиш, събрани от Расих Нури Илери, както и тези на Нериман Дервишоглу - съпруга на по-малкия ѝ брат Рухи. Понякога към тях, като един вид слабост, можем да добавим романите, разказите, статиите на Суат Дервиш, публикувани в списанията и вестниците, защото героите й са отражение на нея и семейството й.
При създаването на втората част за годините на зрялост и старост на писателката, имах щастието да разговарям с доста хора, познавали я лично. Освен това успях да достигна до свързаните със Суат Дервиш спомени на хора, които въпреки че в момента не са между живите, са оставили писмени доказателства.
Много жалко, но докато пишех биографията, се оказа, че от писателката, оставила толкова много произведения, до наши дни са достигнали само три нейни писма.
Изживяла прехода от империя към република с всичките му болки и терзания, Суат Дервиш е героят на четвъртата ми биография. Евреинът Жак Саманон, защитник на „нацията”, искаше да изглежда като османлия. По време на своята кариера, мъжът от Изтока Мазхар Осман, настоятелно се стремеше да изглежда като западняк. Османският евреин Мунис Текиналп (Моис Кохен) се турчееше и имаше за цел да се слее с новоустроената на нация – държава. Едно от последните светила на интелигенцията в Империята, хуманистката Суат Дервиш, беше жена, повярвала, че в Републиката ще осъществи своите леви идеали. Всъщност чак до нетърпимост не бе обвързана с нито една идеология, с нито едно течение, не беше завладяна изцяло от нито една класа, и не бе достатъчно смела, за да се реши докрай да заплати цената на всичко това.
Тази книга е нейната история…"
Лиз Бехмоарас
През септември 1970 г. Суат потегля от Москва към Турция с влак, но се отбива за няколко дни в София като гост на Съюза на българските писатели. Отсяда в хотел "Балкан". За краткото време, през което ще е в българската столица, планира да се срещне с част от българската интелигенция, с хонорарите от авторските права за българските издания да си купи разни неща, а след това отново да разгледа града, в който няколко пъти е била на младини.
Лиз Бехмоарас е една от забележителните съвременни турски журналистки и писателки. Автор е на осем книги, повечето от които биографични. Работи на свободна практика за редица турски и чуждестранни медии. Тя е и един от изтъкнатите преводачи от френски на турски език.
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
