Теория на обичайното международно право

Международното публично право възниква още в Древността, с възникването на самите антични държави - като обичайно право и в продължение на векове остава такова. А някои от най-важните отрасли на международното право - морското, договорното, дипломатическото, консулското, се регулират с обичайноправни норми до втората половина на ХХ век, когато са приети първите договори за тези отрасли, и то като кодификация на техните обичайни норми. Даже такива съвременни отрасли на международното право като правата на човека и космическото право възникват като обичайноправни по своите норми.

И понастоящем международното публично право се състои от само два вида правни норми: договорни и обичайни. Затова, независимо от увеличаващия се брой международни договори, обичайната норма продължава да бъде регулатор на отношенията между държавите, което оправдава нейното изследване.

Изследването в книгата се основава, от една страна, на доктрината на международното право, а от друга страна - на международната съдебна практика. Според понятието за обичайна норма на международното право, тя представлява практика на държавите, призната като право, т.е. като задължителна за държавите. Практиката на държавите и признаването ѝ като право (обозначавано с латинския израз opinio juris) са двата елемента, които създават международноправната обичайна норма. Традиционно практиката се определя като обективен елемент на нормата, а opinio juris - като неин субективен елемент. Изясняването на тези елементи е центърът на изследването в книгата. То разкрива правната природа на елементите, механизма на тяхното формиране, видовете обичайни норми, и като цяло - правното действие на обичайните норми на международното право.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Използвани съкращения
Практиката като обективен елемент на международноправния обичай

• Дефиницията за международноправен обичай
• Правна природа на елемента на практиката на международноправния обичай
• Бездействието като държавно поведение
• Практиката на държавните органи и нейните проявни форми

Характеристики на практиката на международноправния обичай

• Еднообразие на практиката
• Общи бележки
• Процес на формиране на еднообразието
• Значението на броя на актовете от държавната практика за еднообразието
• Последователност на практиката
• Продължителност на практиката
• Същност на изискването за продължителност на практиката
• Съпоставка между продължителността и последователността
• Относителност на изискването за продължителност на практиката
• Моментален обичай
• Всеобщност на практиката
• Понятието за всеобщност на практиката
• Категорията на особено заинтересованите държави
• Допълнителни критерии за установяване на всеобщостта
• Условия за всеобщност на практиката. Пасивни държави
• Съпоставка между всеобщността на държавната практика и другите ѝ характеристики

Субективният елемент на обичайната норма на международното право

• Понятието за субективен елемент на обичайната норма на международното право
• Обичай и правен обичай
• Историческо развитие на концепцията за правната природа на обичайната норма на международното право и на понятието за opinio juris
• Правна природа на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма в международното право
• Opinio juris като волево отношение на държавата към практиката ѝ
• Opinio juris и opinio non juris
• Opinio juris и opinio necessitatis
• Opinio juris - психологически елемент?
• Opinio juris - коя практика се признава за задължителна
• Същност на волевото отношение към практиката като opinio juris и проявните му форми
• Механизъм на формирането на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма на международното право
• Процес на формиране на opinio juris
• Начини на изразяване на opinio juris - изрично и мълчаливо
• Съотношение между държавната практика и opinio juris като елементи на обичайната норма
• Правно действие на субективния елемент (opinio juris) на обичайната норма на международното право
• Ролята на резолюциите на международните организации за формирането на opinio juris
• Създаване на обичайна норма на международното право чрез отмяна на вече съществуваща такава норма

Възможността за оспорване на обичайната норма на международното право (правило за последователно възразяващата държава)

• Оспорване от държавата на практиката на обичайната норма на международното право
• Условия за оспорване на обичайната норма на международното право
• Две условия за оспорване на обичайната международноправна норма - обща характеристика
• Първо условие
• Второ условие
• Възможността за последователно заявявано възражение и императивните обичайни норми на международното право
• Начини и форми на последователно заявяването възражение
• Правилото за последователно възразяващата държава - обобщение

Новите държави и обичайното международно право

• Понятието за нова държава - три категории нови държави
• Автоматично действие на заварените обичайноправни норми
• Несъгласие с автоматичното действие на заварените обичайноправни норми
• Правно действие на заварената обичайноправна норма спрямо различните категории нови държави

Специална обичайна норма на международното право

• Понятието за специална обичайна норма на международното право
• Специални обичайни международноправни норми по териториален признак
• Регионална обичайноправна норма
• Локална обичайноправна норма
• Двустранна обичайноправна норма
• Специални обичайни международноправни норми по признак предмет на нормата
• Механизъм за прилагане на специалните обичайни норми на международното право

Взаимодействие между международния договор и международноправния обичай

• Кодификация на международноправния обичай
• Понятието за кодификация в международното право
• Паралелно действие на кодифициращата договорна норма и кодифицираната обичайна норма
• Резервите към кодифициращите договори
• Денонсиране на кодифициращ договор
• Изкристализиране на кодифицираната обичайноправна норма
• Начини за установяване кодификационния характер на договора
• Създаване от международен договор на нова обичайна норма на международното право
• Същност на нормотворческата функция на международния договор и механизмът на създаване на обичайна правна норма от договор
• Резерви към международен договор, създаващ нова обичайна норма
• Възможността за отмяна на обичайната норма от договорната и обратно - на договорната от обичайната