Поемам този риск. Поезия

Опазил Бог да чакам на Атлас
небето с рамена да ми подпира!
Отде ще знае старец беловлас
небето докъде ми се простира!

Изобщо... накъде ми се лети...
И колко надалеко ще отида...
Дано не ви звучи от този стих,
че хвърлям към титаните обида,

но, всъщност, колко здраво го държи?
Защо е непосилно да се диша?
Егати опашатите лъжи!
Че даже в Уикипедия ги пишат!

Не знам какво си мислите за мен...
Навярно, че съм опака и дръзка...
Аз мисля, че Атлас е уморен.
Не вярвам в здравословната развръзка.

Не казвам, че е лесно... Ако бе,
защо сме си измислили титани...
Но който има собствено небе,
е най-добре самичък да го хване!
Нели Коларова

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Рискът да бъдеш синя колкото небето
Рисунки

• Това не е стих
• Зима
• Първа Пролет
• Аз съм писана стомна, напита
• Пролет
• Двайсет и осми май
• Прогноза за лято
• Августовски щрих
• Кафе
• Това е стих. Започва в този час
• Отпечатък от рая
• Пристрастен триптих
• Кричим
• Лятно кино
• Мечта
• Двайсет и седми ноември
• Рождество
• Снегът се сипе

Свят

• Добре, кажи ми, Господи, Творецо
• Пред кръста
• Ние носим живота като трънен венец
• Сапунен мехур
• Цветята задушават се в боклук
• Изгубена битка
• Едно намигване към новата поезия
• Бяла тъга
• Непростимата наша вина
• Помислиш ли: Ръцете ми са къси
• Разплакана пролет
• Трева
• Самота
• Ако тръгнем сега, ей така, без багаж
• Закъде е светът ни без храм
• Дързост
• Мой утрешен свят
• Опазил Бог да чакам на Атлас

Лирично

• Не разменяй болката за смях!
• От приказка ли бе или същински?
• Недостъпният бряг
• Етюд за двама
• В очите ти дълбоки, като в бездна
• По дявола вещи, пари, суета...
• Идея за Любов
• Момичето от цъфналата ръж
• Юлско утро
• Облизва тишината всички думи
• Може би е било точно седем без пет
• Щурецът от сандъчето с петунии
• Зимна пиеса
• Наздравица за нашата Любов
• Умееш като никой досега