Маскарад

Готови ли сте за Маскарад? Дебютният криминален научно-фантастичен роман на Александър Траянов ще ви отведе в технологичен свят, в който хора и елфи живеят в крехка хармония. Първите карат летящи коли, а вторите яздат роботизирани коне. Скоро обаче нещо ще се случи и ще промени установените до момента правила.

"Извадка от художествена възстановка, базирана върху дневниците на лейтенант Орсов, инспектор в отдел Убийства, рег. номер 13-i57237R, Нови Вавилон, във връзка с неразбориите в Елфическия квартал и последвалото разследване за неправомерно изпълнение на служебни задължения (дело 7812-а). Възстановката е поръчана и създадена за предстоящия документален холорийл Войната на Елфите, поръчан от община Нови Вавилон

Обществен паркинг Суха река, 14 октомври, 22:01 ч. Нови Вавилон

Беше единственият паркинг на приземно ниво с гледка наблизо, който знаех – от тези по върховете на небостъргачите винаги ми се виеше свят. Стъклата на патрулката ми бяха запотени – както винаги ядях в колата с пуснато парно и свалени прозорци. Дъждът тропаше в ритъм с любимата ми музика, беше топло и най-големият ми проблем беше да не оцапам целия интериор с кетчуп. Лампата в средата на таблото замига, озарявайки всичко в червено. Обърнах глава настрани, за да се престоря, че не забелязвам сигнала, понеже още дъвчех. Запотените стъкла блестяха в яркочервено, закривайки напълно гледката, а колата отвън сигурно изглеждаше, сякаш ще избухне.
– Инспектор Орсов, имате случай. Желаете ли да потеглим? – Гласът на Джейн беше женски, нежен, с леко метално ехо, почти подканящ.
– ...

Няма измъкване. Устата ми беше пълна, затова само кимнах. Колата изписука утвърдително. Зачаках, дъвчейки, познатото повдигане на въздушното окачване, лекото придърпване, пускането на чистачките и въпроса дали да се прибере колесникът, или ще ползвам наземен режим.
– Наземен режим, Джейн – изпреварих въпроса.
– Наземен режим включен.

Изкуственият звук от двигателя заръмжа по-силно и след леко пробуксуване колата потегли по мокрия разноцветен асфалт.
– Навлизаме в квартал „Здрачен лес“. Две хиляди и сто метра до целта.

Опитах се да разровя спомените си. Нищо. Може би го знаех под друго име.
– Разговорно наименование на квартал „Здрачен лес“, Джейн.
– Разговорно наименование на квартал „Здрачен лес“ – в скоби – списък.

Гетото. Дърветата. Зъбите. По дяволите, по дяволите, по дяволите. Елфическият квартал.
– Откажи случая, Джейн. Стражата не поема случаи в „Дърветата“.
– Командата невалидна – случаят вече е начислен на инспектор Орсов.

Явно това скоро щеше да се промени. Не бях във възторг. Елфите рядко прибягваха до услугите на стражата – предпочитаха да решават съдбите си със събор на елфическите Барони – думата им беше закон и никой нямаше право да ѝ се противопоставя. Бяха в общи линии град в града, при това град, който никак не познавах. Никой от нас не познаваше."
Из книгата

Ерове ЕООД
София, 1000
бул. Искърско шосе 19, книжна борса Болид, ет. 2, офис 21
publisher@erove.eu