Пет пиеси на Иво Сиромахов в един сборник! Това е Българско криминале.
Комедиите на Сиромахов вече се играят по театрите и разказват с ирония и сарказъм реалността, в която живеем.
В тези пиеси живее абсурдното ни съвремие – невъзможността ни да бъдем други, желанието ни да станем „известни” на всяка цена, безизходицата, от която можем да излезем само чрез смеха. На сцената излизат неуспели детективи, провалени журналисти, лекари-мизантропи, предприемчиви сводници. Всички те търсят приключението, което ще ги извади от баналността на ежедневието и ще ги накара да се почувстват значими. Смехът е последното им оръжие. Иронията е единственото им спасение.

"Хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува"

Това казва Иво Сиромахов в едно интервю за в-к "168 часа". Е, цяла България познава Сиромахов с непресекващото чувство за хумор, в което се съдържат не само такива "обезболяващи", но и ударна доза "витамини" за поддържане на добро настроение, въпреки всичко, което не харесваме ежедневието и в родната действителност. Чувството за хумор на Иво Сиромахов извира от телевизионния екран и печатните медии, от социалните мрежи и разбира се, от книгите му. От години го познаваме освен като писател, и като актьор, драматург, радиоводещ. Кариерата му на сценарист пък е свързана с дълги години работа както зад кулисите, така и под прожекторите на "Шоуто на Слави". Иво Сиромахов е автор и на десетки книги, които са сред най-продаваните заглавия от съвременни български автори. Сред тях са "Българско радио", "Моят таен любовен живот", "Шекспир 3Д", "За мен е чест", (написана съвместно със Слави Трифонов) и други.

Публикации на Иво Сиромахов се срещат в списанията "Maxim", "Playboy", "Hustler" и "MAX". Работил е и като завждащ отдел "Култура" и във в-к "24 часа", където публикува и политически фейлетони. Въпреки, че името му се среща много често по всички медии, не знаем много за него и личния му живот. Какви книги чете самият той? Една от тези, които харесва, е автобиографията на Андре Агаси. Любимият му спорт? Ездата. У себе си най-много цени чувството за хумор. А какво не може да понася? Глупостта. В случай, че искате да знаете повече - как, кога, къде започват неговият житейски и професионален път, ето какво показва биографичната справка: роден е в София на 29 декември 1971 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и след това театрална режисура в НАТФИЗ.

Като студент работи - заедно с Ути Бъчваров водят предаването по БНР "И ловец съм, и рибар съм". През 1995 г. Става носител на наградата за дебют в изкуствата. през 1996 г. Завършва висшето си образование. Има и немалко изяви като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Българска армия", Сред постановките, които е режисирал, са например "Женитба" от Гогол (в НАТФИЗ), "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, "Макбет" от Уилям Шекспир (Малък градски театър "Зад канала"), "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, (ДКТ-Сливен) и др.

Каква е тайната на успеха? Макар че от устата на Иво Сиромахов всичко звучи весело и змешно, ето какво казва той пред медии за успеха:

"Ако имаше изведена общовалидна формула, вероятно всички щяха да я следват. Но пътищата към успеха са различни и нито един от тях не е къс. В крайна сметка успяват само онези, които са готови да вървят дълго, да влизат в битки и да се лишат от някои неща. За всеки успех се плаща и колкото по-голям е успехът, толкова по-висока цена е платена за него."