|
|
Специална педагогика
Милен Замфиров, Неда Балканска, Мира Цветкова-Арсова, Катерина Караджова, Емилия Евгениева, А. Трошева-Асенова, П. Шапкова, Д. Щерева, М. Томова, С. Лозанова, К. Дамянов
УИ Св. Климент Охридски
|
|
|
Основната концептуална идея на книгата е да бъде в помощ на студентите по специална педагогика във ФНОИ, но на практика отразява и търсенията на колегите специални педагози. Споделените в нея визии за развитието, възпитанието, обучението, подкрепата и образованието на децата със специални образователни потребности (СОП) ще разширят съвременните педагогически хоризонти и ще бъдат ключ за откриване на ефективни практически решения. Колективната монография Специална педагогика е резултат на усилията на членовете на катедра Специална педагогика и няколко хонорувани преподаватели към нея - Милен Замфиров, Неда Балканска, ... |
|
|
Без цензура. ... Теодор Херцел (1860 - 1904) е емблематично име за световното еврейство и водеща фигура в ционисткото движение. Роден в Будапеща, в заможно светско семейство, получава добро средно образование. На 18-годишна възраст се премества с родителите си във Виена, където завършва право и за кратко практикува като юрист - до 1885 г. Но неговото влечение са журналистиката и драматургията. Затова започва работа в редакцията на в. "Нойе Фрайе Пресе" и наред с това написва няколко пиеси. През 1891 г. отива като кореспондент на вестника в Париж, пътува също до Лондон и Истанбул. Шумната "афера Драйфус" ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
Изданието Културна антропология -том 2: Слово, обред, обичай продължава разсъжденията, предложени в първия том, като основният фокус е поставен върху словесността и ритуалността за конструирането на общност. В отделните глави се обсъждат митологията, социалните взаимодействия и вътрешните взаимовръзки между ритуала, словото и производството, изграждащи принципите на колективната култура на българите. Фигурата на Другия и представите за своята общност са анализирани през най-значимите фолклорни текстове. Николай Папучиев e професор във Факултета по славянски филологии на СУ Св. Климент Охридски. Чете лекции по ... |
|
|
Предложените в книгата техники и упражнения ще позволят на учители, училищни психолози, педагогически съветници и други специалисти да насочат усилията си за повишаване на образователните резултати и мотивацията за учене на децата и учениците с хиперактивност и дефицит на внимание. ... |
|
|
Имиграция. Идентичност. Ислям. ... Европа е пред самоубийство. Дали европейците ще се примирят с това? Намаляваща раждаемост, масова миграция, тероризъм. Европейците са неспособни да се защитят. Тази книга е не просто анализ на демографските и политическите реалности, но и свидетелски разказ за континент в режим на самоунищожение. Една от причините за това тревожно състояние е масовото пренасяне на цели народи в Европа. Някогашният континент - дом на европейските народи - постепенно се е превърнал в дом на целия свят. Дълбоко обременена от вината за миналото си, Европа приема огромен брой имигранти от бившите си колонии, ... |
|
|
В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
|
|
"Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озарис, най-популярното от всички египетски божества. Ние имаме значителни основания да причислим един от неговите образи в категорията на Адонис и Атис - като олицетворение на големите ежегодни промени на природата, особено на житните растения. Но огромната популярност, на която се радвал в продължение на много векове, подтикнала преданите му обожатели да му препишат качествата и способностите на много други богове, та невинаги е лесно да го лишим, така да се каже, от чуждите пера и да ги върнем на истинските им ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
