Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Творчеството на Радичков като философска тема. ... Книгата извежда философските внушения на Радичков. Основата са текстовете: новелата „Козел“ пиесата „Опит за летене романът „Ноев ковчег“ разказът „Ние, духовата музика“ есето „Акустичното гърне“ и други Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан. Книгата е ... |
|
|
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможност за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните ... |
|
|
Артур Шопенхауер, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Томас Ман ... "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век. Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
