Неро

Пейтън.
Да избягаш от дома си на 17 не е лесно. Но нека си го кажем честно - нищо преди това, нито през десетте години оттогава, не е било лесно за мен. И все пак се справям. Донякъде. Просто трябва да продължа да оцелявам - незабелязано. Да стоя далеч от пътя на хората, извън мислите им. Затова, когато един мъж влезе през отворената ми врата към вътрешния двор - дръзко прекрачвайки прага на дома ми и на живота ми - би трябвало да се уплаша. Да се стъписам. Да се вцепеня от ужас. Но явно съм по-пречупена, отколкото съм осъзнавала, защото не изпитвам нито едно от тези неща. Заинтригувана съм. И се чудя дали начинът да си върна контрола над живота не е... като се поддам на него.

Неро.
Първия път, когато отнех човешки живот, знаех, че няма връщане назад. Че за мен няма място за нормално съществуване. Така че вместо да се отдръпна, аз се изкачих по планина от тела и създадох собствената си съдба. Като основах Алианса. И бях добре с това. Достатъчно доволен, за да продължа напред. Докато не прекрачих онези отворени врати - и не влязох в нейния живот. Трябваше да си тръгна. Да се обърна и да изляза обратно през същата врата. Но не го направих. И сега животът ѝ е в опасност. Но такова е положението, когато си лош човек. С удоволствие ще обагря улиците в червено, за да защитя онова, което е мое. А Пейтън е моя. Независимо дали тя го знае... или не.

Очаквайте скоро и българската корица на изданието.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525