Д-р Стоян Чомаков (1819 - 1893)
Живот, дело, потомци - Том 1

В книгата за първи път се прави опит да се напише научноизследователска биография на д-р Стоян Чомаков - крупна, спорна и слабо проучена личност от епохата на Възраждането. Това означава още пренаписване историята на Църковния въпрос през 60 - 70-те години на XIX в., тъй като двете теми почти съвпадат. Основа на труда са третата и четвъртата глава. В тях се разглежда дейността на Чомаков през 1861 - 1878 г., когато той е в Цариград и играе ролята на мирски водач на борбата за отделна българска йерархия. Неговата голяма заслуга е, че съумява да принуди руската и турската политика да приложат спрямо Църковния въпрос националния принцип, в резултат на което през 1870 г. е създадена Екзархията и на българите е признат статус на милет (нация).

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Предговор
За улеснение на читателя
Въведение
Глава първа: Произход и учение (от Копривщица до Париж, 1819 - 1848/49)
Глава втора: Първоначална дейност (Пловдив, 1848/49 - 1861)

• Лекар и общественик (1848/49 - 1861)
• Към Цариград (1857 - 1861)

Глава трета: Мирски водач на Църковната борба (Цариград, 1861 - 1870)

• Осемте точки (1861 - 1864)
• Сблъсъкът с Игнатиев (1864 - 1866)
• Критският адрес (1867 - 1868)
• Двата проекта на Портата (1868 - 1870)

Глава четвърта: В борба за Екзархията (Цариград, 1870 - 1878)

• Уставът (1870 - 1872)
• За приложение и изменение на Фермана (1872 - 1873)
• Смесени епархии (1873 - 1875)
• Източната криза (1875 - 1878)

Глава пета: Отново в Пловдив (1878 - 1893)
Послесловие

• Върху днешните везни на историческата наука
• Потомци

Родословие
Хроника
Библиография
Глосар
Показалец
Списък на съкращенията
Списък на илюстрациите
Резюме на английски език