Предлаганият речник разкрива езиковите влияния на циганския език с български, турски, румънски и гръцки езици в резултат на контактите между тях в течение на много години. Речникът съдържа около 2800 думи и езикови форми изписани на кирилица. Издаването на българско-цигански речник ще запълни една неоправдана липса, ще подпомага циганите в овладяването на майчиния език. Съставянето му е облагодетелствано от незначителните изследвания през предишните десетилетия и от издадения циганско-български речник на Я. Маликов през 1992 година. ... |
|
Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
|
Малкият голям речник! Новият джобен руски речник обхваща над 42 000 основни думи, изрази и значения от съвременната лексика и най-употребяваните примери. Съдържа също спрежение на неправилните глаголи, мерни единици, миниразговорник за пътуване. ... |
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
В книгата се разглеждат драмите на големия български писател Йордан Радичков, поставени в контекста на цялостното му литературно творчество и визия за света, в социалнополитическия контекст на тяхното написване и в движението на рецепцията им през годините. Те са едно своеобразно увенчаване на неговата проза с непреодолимата ѝ нагласа към устната речева култура. Структурното изграждане на Радичковата драма се разгръща в анекдотичната обрамченост на сюжета, чието движение зависи от клетвената сила на думите, на думата жест, призоваваща своя предмет. Тази едновременност на хаотичното и мистериалното начало, на ... |
|
Съставителство, превод и предговор Албена Бакрачева. ... ХХ век е изключително продуктивен за литературоведското мислене в Съединените щати, дало своите сериозни приноси в най-разнообразни направления като Новата критика, постструктурализмаа, марксистката, реторическата и културологическата критика, постколониалните изследвания, феминизма, Новия историцизъм и пр. Настоящият том поднася издържана селекция из писаното от каноничните за периода фигури на американската литературна теория и критика: Кенет Бърк, Клинт Брукс, Уилям Уимзат и Монро Биърдсли, Пол де Ман, Ейдриан Рич, Харолд Блум, Фредрик Джеймсън, Едуард Саид, ... |
|
„Български етимологичен речник“ има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по-широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Според целите на речника думите са подредени в етимологични гнезда – едни като заглавки, а останалите като техни производни. Всяка статия има следните съставни части: заглавка производни етимологично тълкуване разпространение на ... |