Това е книга разговор на проф. Иван Станков с поета за преживяното дотук - за Болката да се родиш изправен, за Любовта - Светия Граал, за паметта на Словото и за Забравата, за съзидателната сила на смъртта, разказано в метафори и холограми, в картини, документи и поеми от заглавия. Книгата включва галерия от жанрове: поезия, есеистика, разговори, спомени и документални свидетелства за сблъсъка на поета с Държавна сигурност..."Роден да бъда нещо друго - свободен селянин, пътуващ музикант или каменоделец, аз бях насилен от Съдбата - пленница на Службите за сигурност, да разговарям с хората с непълни рими... Но като ... |
|
|
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... |
|
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
|
Кабул през 70 -те години на XX в. Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
