Норвежки джаз. Стихове

"С книгите си поетът се изправя пред читателите, но преди това трябва да се изправи пред себе си. Валентин Евстатиев притежава тази смелост. И точно заради това неговите обмислени и силни стихове изграждат мигновена и здрава връзка с четящия.

Норвежки джаз е книга за мислещия човек, тя е подкрепата към неговата сила и уверението, че не е сам по неравните пътища на живота. Тя е майсторски поглед към битието отвътре, другата гледна точка, в която смисълът се разкрива и държи най-доброто от човешкото в нас будно."
Димитрина Желязкова - Етина

Моята София

В карамелената пазва на софийския следобед
между Паметника Левски и гърба на Ректората,
без да ща, забавям крачка и вървя като във спомен,
или може би узрявам за пълнежа на нещата.

Тук е средище на музи (библиотека, академия),
сред които съм се лутал твърде незабележимо,
тротоарни сиви плочки от различни поколения
помнят стъпките ми бегло, но не знаят мойто име.

Взорът ми, като махало от Оборище до Шипка,
отброява часовете на издишаното време.
Остави ме тука, моля, драгоценна златна рибке,
ако имам три желания, нека двете друг да вземе.

Остави ме в тази София, при нейното вълшебство,
да ме прави съзаклятник на красивото във нея.
А пиринчените залези над булеварда Левски
да ми дават съблазнителна причина да живея.

Търпение

Как искам нещо мило да ти кажа.
Но в този миг отвътре съм горчив.
И да ти обясня не мога даже,
че трябва малко да ме изтърпиш.

Подбирам думи обли и беззъби,
но те излитат, сякаш са стрели.
Затуй не бързай, дай ми да преглътна
каквото ме измъчва отпреди.

На мен ми трябва време да се слегна.
Прекрасно знам, че никой наш проблем
не заслужава нервите ни, стреса,
но не очаквай да съм съвършен.

Опитай се да кажеш нещо мило,
така ще ми помогнеш може би.
Ако не стане, нищо не насилвай.
Ще можеш ли да бъдеш търпелив?

Червено и сиво

Някоя си Коледа през някоя година...
Помня, че червилото ти пусна малко цвят.
Имаше елха, но днеска си я спомням сива.
Мисля, че бенгалският ѝ огън прегоря.

"Мислите сродяват много", каза ти на прага.
Моите изобщо не успях да сложа в ред.
Оттогава входната врата е малко странна:
да излезеш - може лесно, да се върнеш - не.

Скоро купих друга къща. Влиза се навънка.
Нощем спя в лехата с рози - устни във кармин.
И напук, наопаки успявам да те върна.
Сиво е и в тази къща. А навън си ти.
Валентин Евстатиев

Фараго
София 1113
ул. Юрий Гагарин 17 бл. 15 вх. А ет. 1 ап. 3
farragov@gmail.com