"Въз основа на сведенията в писмените извори и най-вече на разстоянията, посочени в римските итинерарии, Transmarisca отдавна и съвсем сигурно е локализирана на мястото на сегашния град Тутракан. Това е направено за пръв път от Konrad Mannert в седмата част на неговото капитално съчинение Geographie der Griechen und Romer (Mannert 1812, 114). Останки от този важен военен и цивилен център по дунавската граница на Римската империя са регистрирани на площ повече от 10 ха в северозападната част на съвременния Тутракан.
От времето на K. Mannert в научната книжнина дълго време битува виждането, че двусъставният топоним Transmarisca дължи етимологията си на разположението на селището срещу устието на р. Арджеш, за която се допуска, че в миналото е носила името Mariscus. Река с такова име действително фигурира в писмените извори, но тя е спомената единствено в Cosmographia на Анонимния автор от Равена, който я поставя в земите отвъд fluvium Danapri (Днепър), „на голямо разстояние от нея” (Rav. Anonym. Cosmogr. IV, 7 (p. 17911-19) - ed. Pinder/Parthey; Rav. Anonym. Cosmogr. IV, 4 (р. 4744-52) - ed. Schnetz). През 1906 г. обаче Lubor Niederle отъждествява Арджеш със споменатата от Херодот река Όρδησσός (Niederle 1906, 30), a МаПΚО ПО-KbCHO Vasile Parvan у6едително аргументира неговото предположение, достигайки до заключението, че местният хидроним най-вероятно е гласял Apyéок или "Арусок, но е бил предаден погрешно от гръцкия автор (Parvan 1923, 12-16). Тезата е препотвърдена и от други изследователи в по-ново време (Petolescu 2001, 21-22).
Алтернатива при създалото се положение е потърсена в отъждествяването на Marisca с древно селище на мястото на съвременния град Oltenita (Patsch 1928, 21), намиращ се близо до устието на р. Арджеш на отвъдния бряг на Дунав срещу Тутракан, но тук досега не са открити никакви следи от селищно обитаване през античната епоха. За местоположението на евентуално съществувалата Marisca е изказано още едно предположение. Според него тя се е намирала на около 9,5 км североизточно от Oltenita, непосредствено на юг от селото Ulmeni. Въз основа на интерпретация на аерофотографски снимки там е локализиран укрепен селищен обект с размери приблизително 220 м х 310 м и неясна хронология (Rada 1980, 66-68), но тази информация засега няма археологическо потвърждение.
През 1995 г. българският езиковед Тодор Тодоров предложи оригинална нова хипотеза за произхода на името Transmarisca. Според него то е с латински произход и се състои от предлога trans („отвъд”) и съществителното mariscus - простонародна форма за „блато”, а това ще рече „селище, което се намира отвъд блатото”. Блатото от топонима е сполучливо идентифицирано със заблатената до неотдавна територия в м. Мал тепе в източната част на Побрежие. За движещите се от запад на изток, каквато е била посоката на разпространение на римската власт в долнодунавските земи, името съвсем точно отразява местоположението на новооснования военен и селищен център (Тодоров 1995, 84-88). Същото обяснение за смисъла на топонима се предлага и в друга работа от 1995 г., но с тази разлика, че там той се приема от тракийски произход (Бакърджиев 1995, 82).
Transmarisca въобще не е сред античните обекти в българските земи, ощетени откъм липса на внимание в научната книжнина. Най-ранните сведения за наличието тук на запазени структури от античната епоха датират от началото на XX в. (Ванков 1905, 462 - 463; Шкорпил 1905, 450), а шест десетилетия по-късно информацията е допълнена с нови теренни констатации (Змеев 1969), като междувременно стават известни още няколко важни паметника от римската епоха (Stroescu 1925, 13-15; Adamesteanu 1938; Christescu 1938). Основавайки се на писмените извори и известните дотогава епиграфски свидетелства, първите опити за очертаване на историческото развитие на Transmarisca са направени още през първата половина на XX в. (Ванков 1905, 462-463; Popa-Lisseanu 1914, 60 - 64; Stroescu 1925, 11-13; Patsch 1928, 1-6; Polaschek 1937; Mărculescu 1938, 102-112). След началото на археологическите проучвания в Тутракан през 1970 г. количеството на публикациите за обекта и свързаното с него културно-историческо наследство значително нараства, като някои от тях са с претенции за синтетични обобщения по отделни аспекти или за миналото на Transmarisca като цяло.
В повечето от работите, излезли от печат след началото на археологическите разкопки в Тутракан, настойчиво се отстоява тезата, че двете частично проучени крепостни стени принадлежат на едно и също късноримско укрепление, чиято площ се изчислява на 55-65 ха, че това укрепление, по сигурни стратиграфски данни, е било изградено в периода между 292 и 309/310 г. и че досега в Тутракан не са открити останки от ранноримски военен лагер. По-следните проучвания в обхвата на южната крепостна стена обаче решително опровергават тези твърдения, а при внимателен прочит на публикациите и съпоставка на написаното в тях с приложената графична и фотографска документация не само не се открива потвърждение на възприетата датировка, но напротив - стратиграфските реалности драстично и противоречат. Освен това, в много от обобщителните работи са залегнали и периодично се преповтарят дълбоко неправилни постановки, основаващи се на погрешно тълкуване на писмените извори и археологическите находки и напълно несъобразени с постиженията на съвременната наука, а това неизбежно деформира представите за миналото на Transmarisca в общественото съзнание.
Именно това е причината да предложа на вниманието на специалистите настоящата книга с провокативното заглавие Истинската Transmarisca."
Из книгата
Книги 
