В деня, в който светът загива...

Мау се връща към дома си от Момчешкия остров. Скоро ще стане мъж.

И тогава връхлита вълната - гигантска вълна, която влачи подире си непрогледен мрак и запокитва една шхуна, "Сладката Джули", в дъждовната гора на острова. Когато шхуната най-накрая заорава сред дърветата, от погрома е оцеляла само една душа (или две, ако се броят папагали).

Селцето го няма. Нацията е изчезнала. Останали са единствено Мау, който не носи почти никакви дрехи, едно крачолато момиче с твърде много дрехи и куп недоразумения.

Както и доста ужасното "не знам какво да правя". Или дори "как да го кажа".
Заедно те трябва да съградят от строшените парченца нова Нация. Да създадат нова история.

Обаче...

Кой варди Нацията? Къде ни е бирата?
Старата история не възнамерява просто да се скатае и да изчезне, или поне не докато Предците все още имат глас. А Мау трябва да погледне в миналото, преди да може да се изправи пред бъдещето.

Изумителният Тери и неговите образователно-фантастични книги... Започваме с тази алегория между заглавието на книгата „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”, спечелила на Сър Тери Пратчет отличието „Карнеги“ и цялостния ефект, последствия и отпечатък от неговото творчество. А, иначе, самият Тери започва своето представяне така: „Казвам се Тери Пратчет и пиша фентъзи романи…“

След много години, прекарани в изучаване на литературата и биографиите на световноизвестните автори, в един миг си даваме сметка колко е важно да знаем кога и как е живял всеки от тях. То е като… лекарство, което работи при конкретни обстоятелства, при определена болест. Един е писал за революцията, защото е бил съвременник или участник в такава, друг е бил депресиран, защото е имал проблем в семейството, със себе си… И литературата им помага на хората „да преглътнат“, да разберат момента в своя собствен живот, благодарение на словото, да го видят и осмислят чрез на таланта на творците.

Така е и с Тери. Той живее в… сравнително спокойно време, носещо знания, напредък и… нов прочит, глобален и енциклопедичен на цялата човешка история… на Света. През древните дракони („Стражите! Стражите!“), великите пирамиди („Пирамиди“), глинените статуи на китайски войни („Глинени крака“), откриването на нови континенти („Последният континент“), феноменът на киното („Подвижни образи“), та чак до необяснимите магьосници („Магизточник“, „Еманципирана магия“, „Вещици в чужбина“ и цялата серия с вещиците и магьосниците), заемането на чуждо съзнание… Чрез Смърт, но и любовта – които са във всяка една от неговите книги.

Енциклопедист, сравним с Леонардо, магьосник и предсказател, от ранга на Нострадамус, Тери Пратчет или СърТерънс Дейвид Джон Пратчет, е роден на 28 април 1948 година в селце в Бейкънсфилд, Великобритния. Още в ученическите му години става видно, че детето е талантливо и… пише, все едно рисува нови светове в умовете на хората. Първият му публикуван разказ е „Бизнесът на Хадес“ , публикуван в училищния вестник (в техническото училище, което посещава), когато е на 13 години. Две години по-късно произведението излиза в списанието „Science Fantasy”. За тази публикация той получава 14 лири.

През 1965 г. (когато е на 17) Тери окончателно прекратява своето образование и започва работа като журналист в местен вестник. Случайността и професията го срещат с един от собствениците на издателство “Colin Smythe Limted“, на когото Пратчет разказва, че е написал роман – „Килиментите хора“. Колин Смит е категоричен – иска да публикува романа и книгата излиза през 1971 г. Както самият Тери споделя: „в тъмните мразовити нощи, на следващите няколко години“ той написва следващите си два романа, които излизат през 1976 - „Тъмната страна на Слънцето“ и 1981 г. - „Страта“. Те са хумористични, научнофантастични истории, разказващи за световете, които писателят „вижда“ през творческия си окуляр.

През 1982 г. издателство „New English Library“, издавало писателя, се отказва да работи повече с него заради „низките продажби на романите му“. Колин Смит обаче успява да заинтригува издателство „Corgi”, което издава първия роман от великия цикъл за Света на диска „Цвета на магията“ (1983 г.). По него радио BBC прави шестсериен цикъл в предаването си “Women’s Hour“, който има зашеметяващ успех. През 1986 г. излиза следващата книга на писателя „Фантастична светлина“, а Смит става официален литературен агент на Тери.
В 1987 г. излиза вещерската „Еманципирана магия“ и когато собственикът на издателство “New English Library“ звъни на Смит, за да купи правата, той с усмивка им съобщава, че са закъснели!

Същата година Тери завършва „Морт“, още един роман за плоския свят, в който се разказва за ученикът на Смърт – един от основните съпътстващи персонажи от този цикъл. Тогава Пратчет решава да се отдаде само на писането си, като слага точка на журналистическата си кариера. И не бърка. Неговите романи стават бестселъри, оставащи завинаги в историята на световната литература! През 1996 г. са издадени два романа от Света на диска - „Маскарад“ и „Интересни времена“, които попадат в британската десетка на бестселърите. Излязлата през 1995 г. „Музика на душата“ четири седмици е най-продаваната книга във Великобритания. „Жътварят“ е най-бързо изкупената книга, а „Дядо Прас“ и „Маскарад“ заемат по две седмици първите места в класациите за бестселъри – както с мека, така и с твърда корица.

В 1998 г. Тери Пратчет е удостоен със званието Кавалер на Ордена на Британската империя за принос към литературата. Той става рицар! Същата година излиза „Захапи за врата“ и „Последният континент“, на следващата година - „Петият слон“, 2000 г. – „Истината“, а през следващата - „Крадец на време“.

През 2001 г. на Пратчет е връчена наградата „Карнеги“ за романа му „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. Следва „наситена“ с герои от стражите на Анкх-Морпорк поредица - през 2002 г. – „Нощна стража“, 2003 г. – „Чудовищна команда“, 2004 г. – „Пощоряване“, 2005 г. – „Туп“.

През 2007 г. излиза романа „Опаричване“. Към този момент Тери е най-продаваният автор във Великобритания, продал над 55 милиона книги, като романите му са преведени на 36 езика. По мнение на статистиците, книгите на Тери са около 1% от всички продадени във Великобритания за този период.
По книги на Три са създадени няколко филма за Света на диска – двусерийният „Дядо Прас“, който излиза на екран през 2006 г., като самият Пратчет е в ролята на майстор на играчки.

В 2008 излиза телевизионният филм „Цветът на магията“ (Пратчет е в ролята на астролога), а през 2010 г. излиза „Пощоряване“.
Не могат да бъдат пропуснати и детските му фентъзи-книги с участието на сините фигъли-„кривунци“ и „мъненката вещеричка Тифани“ („Шапка пълна с небе“ – 2004 г., „Зимоковецът“ – 2006 г.), както и редица комикси по негови романи, театрални постановки, анимационни филми, видео игри.
Около Тери се зашумява отново през 2007 г., като този път темата е изключително „а-ла-Смърт“ – лекарите откриват, че страда от начален стадий на болестта на Алцхаймер. Това слага начало на нова дискусия – желанието на писателя да сложи съзнателно край на живота си в клиника в Швейцария. Той вече не може да пише сам, а диктува книгите си на своя асистент Роб. Самият Пратчет казва във филма „Да избереш смъртта“, заснет от BBC (2011 г.):

„Знам, че ще дойде времето, когато думите ще ме изоставят и повече няма да мога да пиша книги. Ето тогава не съм сигурен дали ще ми се живее…“ В лентата писателят върви редом с хората, избрали съзнателно да умрат. „Искам да знам какво е да ти помогнат да умреш.“ – казва той и става свидетел на едно от умъртвяванията. Дали тогава за първи път среща своя ярък герой Смърт?…
Когато обсъжда възможността да постъпи в „Дигнитас“ – швейцарската организация, асистираща на хората съзнателно да напуснат живота, той казва: „Не взимам важни решения без съпругата си.“ А тя – Лин Пратчет - съвсем не е съгласна с неговото намерение и иска да се грижи за съпруга си до последния му миг. Но… всеки прави избор…
„Ще ви помня!“ – казва във филма Тери на една от участничките … Дали е част от хумора му? Вероятно ще е така, защото най-голямата любов на писателя сме ние – неговите читатели!
… И Слънцето!