С този последен седми том завършват спомените на Симеон Радев, които са част от неговия амбициозен проект да разкаже в последните десетилетия от живота си за своето участие в обществено-политическия и културния живот на България. Утвърдил се като безспорен летописец на изграждането на третата българска държава, създал незабравими образи на "строителите" ѝ, със своите огромни по обем мемоари той продължава темата от забележителното си произведение "Строителите на съвременна България". В този том Симеон Радев се представя и като биограф на Патриарха на българската литература Иван Вазов. ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Книгата е шести том от поредицата "Лица и събития от моето време" и е считана за творба, която най-добре описва българската действителност и съкровищницата на българския дух. Симеон Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди ... |
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
Гейл Андерсън - Даргац е сред най-популярните и колоритни съвременни канадски писателки. Още с първата си книга се изявява като зрял творец с находчиво въображение и привлича интереса на критиката и читателите. Тя съчетава разнообразни похвати, за да създаде най-необикновената и същевременно житейски достоверна история. ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
Али Смит е родена през 1962 г. в Инвърнес, Шотландия. Завършва Английски език и литература в Университета на Абърдийн през 1985 г. В периода 1985 - 1990 подготвя докторат по Американски и Ирландски модернизъм в колежа Нютън в Кембридж, но не успява да го защити, защото по същото време вече пише пиеси. "Зима" е вторият ѝ роман от поредицата "Сезони". Макар героите и сюжетът да са други, и тук, както в "Есен", британската писателка ни увлича в разказ за изкуството, философията, политиката и любовта. Зимата ни учи на оцеляване. Зимата ни отглежда за любов. В епохата на пост-истината, ... |