Сестрите Шанел

Трите сестри Шанел вярват, че съдбата им е отредила нещо по-добро. След смърт­та на майка им и изоставени от своя баща, Габ­риел, Антоанет и Жюлия-Берт растат в сиропиталище към манастир в малко френско градче. Монахините ги подготвят за скромен живот, налагайки им строги правила. Единствено нощем момичетата скришом четат мелодраматичните истории в булевардни романи и модни списания, които поддържат живи мечтите им за бляскаво бъдеще.

Вече навършили пълнолетие, сестрите са твърдо решени да се наложат в общес­т­вото, което досега ги е отхвърляло. По-амбициозните и устойчивите - Габриел и Антоанет, ще успеят да стигнат чак до Париж, преминавайки през всевъзможни перипетии, а Габриел, бъдещата кралица на елегантността с прозвището Коко, дори ще покори света на модата, където ще остави своя отпечатък завинаги. Рамо до рамо в трудни моменти и във времена на триумф, двете сестри основават империята "Шанел", която възпитава вкус към изтънченост до ден днешен.

В романа си Джудит Литъл разказва историята им от името на Антоанет, която - заслужено или по-скоро не - остава в сянката на великата си сестра. Докато следват Нинет по пътя от сиропиталището в Обазин през Виши и Париж, та до Канада и Буенос Айрес, читателите съпреживяват нейната изпълнена с премеждия съдба, откривайки и една по-земна, чувствителна и ранима Коко Шанел. Роман за любовта и загубите, възходите и паденията, "Сестрите Шанел" изпълва с надежда, че оцеляването е възможно въпреки всичко.

"Преди да ни приютят монахините, ние гладувахме почти непрекъснато, а дрехите ни бяха дрипави и мръсни. Не говорехме литературен френски, само диалект. Изпитвахме трудности с четенето и писането, защото почти не бяхме ходили на училище. Бяхме дивачки, както установиха калугерките. Майка ни Жан работеше много, за да сме нахранени и да имаме покрив над главата си. Беше до нас, но не съвсем, с годините очите ѝ помътняха. Погледът ѝ търсеше Албер, само Албер. Баща ни обикновено беше на път, продаваше стари корсети, колани и чорапи. Не беше в състояние да се задържи дълго на едно място, а майка ни, оглупяла от любов, постоянно вървеше след него, когато не се завръщаше, както бе обещал, и ни влачеше със себе си по селските пътища през всички сезони.

Родителите ни прекарваха заедно толкова време, колкото бе нужно, така че майка ни непрекъснато да е бременна, а Албер ни оставяше месеци наред да се оправяме без пари. Майка ни беше перачка и прислужница, работеше каквото намереше, докато не умря на трийсет и една години от туберкулоза, съсипана от работа и с разбито сърце. След смъртта ѝ никой роднина не ни искаше, най-малко пък баща ни. Това не беше изненада. Как можеше да шества от пазар на пазар - и от легло на легло - с всички нас? И все пак, не е ли задължение на бащите да се грижат за децата си?"
Из книгата

Прозорец ЕООД
София, 1504
ул. Тулово №7
office@prozoretz.com