Беседи върху Шестоднев
Collationes in Hexaemeron

Беседи върху Шестоднев на Бонавентура, превод на Цочо Бояджиев, е много особен текст. Това са 23 публични проповеди, произнесени във Философския факултет в Париж пред около 160 слушатели между Великден и Петдесетница през 1273 г. и прекратени при издигането на Бонавентура за кардинал. Проповедите са замислени като шест визии върху всеки от дните на творението.

Понеже са проповеди, нормално е да се очаква, че не са записани от техния автор: проповедта е по дефиниция слово на Бога, артикулирано от проповедника. И в нашия случай текстовете са reportata, тоест стенографски записи на слушатели. Затова читателят не бива да се изненадва, че на отделни места, в които стои "той казва" или "тук той заявява", под "той" следва да се разбира не някой друг, а самият Бонавентура.

Бонавентура демонстрира широка начетеност, като сред позитивно цитираните от него автори намират място Сенека, Вергилий, Плотин, Ориген и, естествено, Платон и Аристотел. Лесно е да се види, че прокламираният негов антиаристотелизъм е просто добре разпространен слух. Възражения срещу иначе широко утвърждавания от него Стагирит се появяват едва тогава, когато тезите му влизат в пряко противоречие с християнското учение.

Св. Бонавентура, роден като Джовани Фиданца (1221 - 1274), е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Роден е през 1221 г. в Баньореджо, Папска държава. Учи в Париж, където получава магистърска степен по изкуства, а след това защитава докторат по богословие. Около 1243 г. се присъединява към Францисканския орден, като през 1257 г. става игумен на Ордена. През 1274 г. папа Григорий X го произвежда в главен кардинал на Албано. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприета като наука на науките. Бонавентура определя различни степени към възхождане към Бога - телесна, временна, извън нас стояща следа по божия път. Умира в Лион, докато помага в организирането на Ливонския събор. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Считан е за един от най-големите философи на Средновековието.

Книгата е част от поредицата Christiana на издателство Изток - Запад.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Бонавентура и проповедите му върху Шестоднева - Георги Каприев
За изискуемите качества на слушателите на божественото Слово и за Христа, посредника във всички науки
За пълнотата на мъдростта, която трябва да е завършекът на словото, сиреч за вратата и формата на мъдростта
За пълнотата на разбирането като ключ към съзерцанието чрез проумяване на нетварното, въплътено и одухотворено Слово
Първи трактат за първото виждане чрез естествено вложения в нас разум
Втори трактат за първото виждане, което е на третия лъч или на истината на нравите и мъдростта на умосъзерцанието
Трети трактат за първото виждане на първата образцова причина за добродетелите, а също за образцовите и произтичащите от тях кардинални добродетели
Четвърти трактат за първото виждане относно тройната ущърбност на добродетелите при философите, а също за целителната, оправдаваща и подреждаща вяра
Първи трактат за второто виждане, това на издигнатия чрез вярата чист разум, в който трактат става дума за извисеността на вярата
Втори трактат за второто виждане, относно твърдостта на вярата
Трети трактат за второто виждане, в който започваме да говорим за красотата на вярата
Четвърти трактат за второто виждане, който е втори за красотата на вярата и се занимава със съзерцанието на троичния Бог
Пети трактат за второто видение, което е третото за прелестта на вярата и говори за Бога като образец
Първи трактат от третото видение на образованото чрез Писанието чисто мислене, в който става дума за духовните разбирания на Писанието
Втори трактат от трето видение, който се захваща със сакралните фигури в Писанието, най-напред в рода, а сетне за дванадесетте основни тайнства, които обозначават Христа
Трети трактат за третото видение, който, продължавайки предходното, показва най-напред по какъв начин в дванадесетте основни тайнства е показан и Антихристът; а сетне се захваща с разглеждането на безбройните небесни видения, които поникват от семената и плодовете на Писанието
Четвърти трактат за третото видение, който продължава да се занимава с гледките, произлизащи от Писанието и то на основание на плодовете във взаимосвързаността на времената, доколкото те се проявяват във вида, и също съпоставя седмицата с трите времена
Пети трактат за третото видение, който се занимава със съзерцанията на Писанието, обозначени чрез плодовете, сиреч с разглежданията, освежаващи интелекта и чувството, и първо с освежаващите интелекта
Шести трактат от третото видение, който се занимава със съзерцанията в Писанието, обозначени чрез плодове, доколкото те освежават чувството
Седми и последен трактат от третото видение, който разглежда праведния живот и разума, чрез който възприемаме плодовете на Писанието и чрез който, преминавайки през знанието и светостта, достигаме до мъдростта
Първи трактат от четвъртото видение, именно снетото чрез съзерцанието разбиране, който разглежда тройния предмет на това съзерцание или съзерцанието на небесните чинове, войнстващата Църква и иерархизирания човешки ум
Втори трактат от четвъртото видение, който се занимава специално с първия обект на снетото чрез съзерцанието разбиране, именно с разглеждането на небесното свещеноначалие
Трети трактат от четвърто видение, който се занимава специално с разглеждане на войнстващата Църква, както и на третата тема, тази за иерархизираната душа
Четвърти трактат от трето видение, който продължава да се занимава с третия обект на това видение, сиреч с иерархизираната душа