За истинското и лъжовното благо

"Творчеството на Лоренцо Вала (1407 - 1457) отдавна е получило заслужено признание за приноса към мащабната реформа в мисленето и в начина на живот, осъществена от хуманистите през XV век. Вала безспорно има заслуги не само като мислител, а и с делата си и с реалното участие като подбудител в един цялостен процес на обновление в културния, църковния и политическия живот на Италия.

Сред съчиненията му се открояват трактатът, посветен на красотите на латинския език - известните Елеганции, трактатът Диалектика, в който Вала разгръща метода на филологически анализ и идеите си за нова философия, конкретните изследвания на латинската философска и юридическа терминология, сред които останалото незавършено изследване върху превода на Новия Завет, съчиненията За монашеския обет и Константиновият дар. Особено важни са посветените на етическа проблематика две съчинения За истинското и лъжливото благо и За свободното произволение.

Съчинението За истинското и лъжливото благо е замислено като спор или диалог по старите обичаи за благото и добродетелта. Участниците в него представят възгледите на стоическата и епикурейската школа, както и християнското гледище по тези въпроси. Спорът между стоика, епикурееца и християнина е предаден не без известна маниерност и разигран от Вала с наслаждението на пълководеца, който умело променя разпределението на силите на противниците на бойното поле. Всъщност всички участници в разговора са учени мъже, добре запознати с философията, изследователи и познавачи на наследството на древните."
Валентина Кънева