Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните ... |
|
След успеха на криминалния ѝ роман "Лунното куче" Павлина Павлова е решила отново да постави в центъра на разследването станалите ни любими инспектори Милутинов и Паскалев. Изненадите са до последната страница. Четиво, което ще удовлетвори и най-изисканите вкусове. ... |
|
В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът ... |
|
Исторически трилър, в който Ханс Кристиан Андерсен разследва жестоко убийство. Копенхаген, 1834 година. Обезобразеното тяло на младата проститутка Анна е намерено захвърлено на едно пристанище. Сестра ѝ Моли веднага посочва убиеца, когото е видяла предишния ден да излиза от стаята на убитата - младия писател Ханс Кристиан Андерсен. Незабавно арестуван, после освободен за три дни, през които да докаже своята невинност, Андерсен, заедно с Моли и малката ѝ племенничка Мари, предприема собствено разследване, което го отвежда към все по-странни места в един кошмарен град, където съжителстват несретници, продажни ... |
|
Класическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд забърква Мейвис Дориъл Хей в "Смърт край реката". Сравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс , Мейвис Дориъл Хей жъне успех още с първия си роман "Убийство в метрото", публикуван през 1934 г. Година по-късно излиза "Смърт край реката", който затвърждава класата ѝ и се радва на още по-голям интерес. В мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж "Персефона" се събират край реката, за да основат свое тайно ... |
|
Като биологично и социално явление смъртта има голямо значение за човека. Наред с всички останали свои аспекти смъртта има и важно юридическо значение. С настъпването ѝ законът свързва редица правни последици, най-важната от които е прекратяването на правосубектността. Констатирането на смъртта води автоматично до отнемането на качеството на самостоятелен правен субект, съществувало до този момент в полза на починалия. Отпадането на правосубектността налага законодателното уреждане на отношенията, възникващи при разпределението на притежаваното от него имущество. Именно тези отношения са се наложили като основна, и ... |
|
Преследвана от сенките на миналото, ще успее ли да задържи пламъка на настоящето? Фиона Бристоу води почти идиличен живот на малък остров, близо до Сиатъл. Ръководител на доброволен отряд за спасителни операции, тя е отдадена на хобито си да дресира кучета за своя отряд. Миналото и обаче е белязано от мрачна тайна. Отвлечена от убиеца с червения шал, тя успява да се измъкне, но на висока цена - убиецът си отмъщава на годеника ѝ, полицай. Животът и коренно се променя от мига, в който се появява Саймън, собственик на игриво кученце, подарък от майка му, с което той не успява да се справи. Между двамата пламва ... |
|
Книгата е част от поредицата "Роман за Пандавите". С предговор от Рик Риърдън . ... "Ару Шах и песента на Смъртта" е продължение на "Ару Шах и краят на времето". Ару тъкмо е започнала да се ориентира в ролята си на Пандава, когато Другият свят е обхванат от паника: изчезнали са лъкът и стрелата на бога на любовта, но крадецът далеч не е херувимче! Точно обратното - той превръща хората в безсърдечни, кръвожадни зомбита. И не стига това, ами Ару е набедена за извършената кражба. Ако не открие стрелата до десет дни, ще бъде прогонена от Другия свят. Завинаги! За добро или за лошо обаче, тя не ... |
|
Преди Хари да има възможността да се изправи за последен път срещу Волдемор, той и неговите приятели ще трябва да се сбогуват с досегашния си живот и да тръгнат по следите на скритите хоркрукси. Залогът е голям и много ще бъде изгубено по пътя към победата. Настъпи моментът за финалната битка!"- След толкова много време? - През цялото това време." Из книгата За първи път в българските издания с корици от Мери ГрандПре ще бъдат включени оригиналните илюстрации на художничката към отделните глави в книгите. Текстът на романа е идентичен с текста в издания с друго художествено оформление. ... |
|
Напускайки "Привит Драйв" за последен път, Хари знае, че лорд Волдемор и смъртожадните са съвсем близо. Защитната магия, която го е пазила жив досега, е развалена, но той не може да продължи да се крие. Черният лорд е на път да отнеме на Хари всичко, което обича. За да го спре, младият магьосник ще трябва да намери и унищожи оставащите хоркрукси. Последната битка скоро ще започне - а на Хари ще се наложи да се изправи лице в лице със своя най-голям враг... "Предайте ми Хари Потър - каза гласът на Волдемор - и никой няма да пострада. Предайте ми Хари Потър и аз ще оставя училището непокътнато. Предайте ми ... |
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
Във вероятно най-зловещата история в поредицата главната роля е поверена на смъртта, а жертвите ѝ са просто зловещ фон. Саймън Бекет майсторски превежда читателя по тъмните коридори на отдавна изоставена болница, за да го сблъска с кошмарни престъпления, но и с дълбоката човещина на Дейвид Хънтър. Повечето хора мислят, че познават мириса на смъртта. Че разложението има характерна, лесно разпознаваема миризма – отвратителна воня на гроб. Грешат. Преди години величествената сграда на болница Сейнт Джуд е била дом на надеждата. Днес тъне в разруха в очакване да бъде срутена. Когато на тавана на болничното заведение е ... |