Магически пътеписи, родени по бреговете под южното небе. ... "Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото. Мина много време оттогава, но и днес, когато затворя очи, с лекота изплуват спомените за необичайния животински свят на Австралия, за суровата природа и за вълнуващите срещи със сънародници там. Виждам маори със страховито татуирани лица, чувам дълбоките им ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
|
Роман от парчета живот. ... В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"...предизвика го една песен. Беше я чул някога много отдавна, още като студент в Солун. Тайно, разбира се, защото в ония години полковниците яростно забраняваха тази музика, както и всичко друго, свързано с дългокосите, а самият господин Одисеас Критиас, разбира се, не искаше да го мислят за такъв... Както и да е. После я беше забравил, но си я спомни една сутрин, когато над Санторин валеше така, сякаш рибите се готвеха да изскочат от морето и да плуват седем дни озадачени между небето и земята..." ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо . ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
