В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
Йони никак не обича да мие зъбките си, но една вечер сестра му му разказва за опасните зъбни чудовища. Те са невидими и коварни и имат една-едничка цел - да превземат зъбите и да ги разрушат. От тази вечер Йони води безмилостна битка със зъбните чудовища - научава всичките им тайни, мие зъбите си сутрин и вечер, ходи редовно на зъболекар... Оказва се, че грижите за зъбите никак не са досадни! Книжката има подвижни елементи, които я правят още по-интересна за малките деца. ... |
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
Главната задача е да се отслабят раковите клетки до такава степен, че те сами да започнат да се разрушават. Ако се успее да се задейства механизмът на саморазрушение на тумора, то той ще стане чувствителен към въздействието на защитните сили на организма. В предлагания от мен метод това се постига не само поради усилията на защитните сили на организма - имунитета, но и благодарение усилията на обменните процеси в самата туморна клетка. Ако се създадат такива условия, че в тумора да преобладават процесите на разлагане /катаболизъм/, то с времето той ще се разруши сам. Създаването на излишък от антиоксиданти в организма е ... |
|
Приключението да живеем щастливо - дори когато това не се харесва на другите. ... Книга-предизвикателство за изкуството да бъдем такива, каквито сме. Стратегия за себеразгръщане Как сами да направляваме живота си Как да осъществим големите си мечти и желания Как да не бъдем зависими от другите Как да защитим своята територия Как да не се прекланяме пред авторитети Как да разчитаме единствено на себе си "Право на всеки отделен човек е да осъзнае собствените си желания и цели, истинските си потребности и радости и да ги осъществява всекидневно. За да не се наложи някога да каже: "Живях, но това не беше ... |
|
Осемте закона на въздействието върху хората. ... Шестте ваши противници в манипулативната игра Шестте метода за привличане на вниманието Трите решаващи стъпки за преодоляване на всеки страх Трите метода на повторение Четирите ефикасни начина за използване на езика Който овладее тези правила, ще осъществи себе си, своите способности и идеи! "В тази книга Йозеф Киршнер убедително излага тезата си за манипулацията като основен елемент на човешкото общуване. Макар да ни манипулират от деня на раждането, ние всеки ден се опитваме да манипулираме другите, като им въздействуваме в свой интерес", твърди ... |
|
Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
Един император, три поколения. Първият от рода Трота чопли земята като словенски селянин, но в битката при Солферино спасява живота на Франц Йозеф I и става благородник. Барони по рождение, следващите Трота растат с мисълта, че най-важното в живота е да служат на Негово Величество. Юношеският порив на последния Трота е да умре под звуците на "Радецки марш" за Хабсбургите и Австрия. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. Ражда се и израства в еврейско семейство в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция. Следва философи и ... |
|
Романът на един обикновен човек. ... Романът "Иов" си остава най-известното произведение на Йозеф Рот . Излиза през 1930 г. и още на следващата година оглавява бестселър листата на САЩ. Йозеф Рот умира, ненавършил 45 години, в приют за бездомници в Париж. Оставя след себе си литературно наследство от тринайсет романа, осем новели и стотици есета, фейлетони, рецензии, пътеписи, статии. Романът е един модерен прочит на библейския мит за Иов и на вечната мечта на човека да бъде щастлив. Наказанията и трудностите, които поставят на изпитание нашата вяра и дух, ни правят или по-силни или ни сломяват. Затова ... |
|
Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |