Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В Мир и война, реверанс към шедьовъра на Лев Толстой, главен герой е вдовицата на идеалиста Луций Катин - Полина Катина. Тя е помешчица, която управлява справедливо, но с твърда ръка своето стопанство. За Полина само това е важно, както и грижата за нейната внучка Александра - нова потомка на рода с петънце на челото. Предстоят им обаче сериозни изпитания, които изглеждат непосилни за две жени. Полина е силна и корава и рядко пада духом. Преживяла е какво ли не и сама намира решение на всякакви ... |
|
В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането, като Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата. Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на "Баба Ега" и "Самовили и самодиви". ... |
|
Черноморски туристически форум - Варна 2017 ... "Провеждането на Черноморския туристически форум във Варна се превърна в прекрасна традиция, която Министерството на туризма активно подкрепя. Събитието дава отлични възможности за обмен на опит и добри практики от страната и чужбина между администрациите и бизнеса на градове партньори, общини, културни институции и специализирани компании. Убедена съм, че десетото издание на форума ще бъде отлична платформа за награждаване на постигнатото в този диалог и ще даде нов принос за награждаване на инициативите за насърчаване устойчивото развитие на туризма е региона и ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |