"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев . За мен са чували не ... |
|
|
Със сложната и многопластова метафора за сълзата в окото на сянката Николай Майсторов сякаш иска да ни каже, че Демиургът е създал вселената като във всичко е вложил единството на противоположностите - животът, който се превъплъщава в смърт и смъртта, от която се възражда живота, болката, с която е бременна радостта и радостта, която преминава в болка, когато разбере, че е самодостатъчна и безгранична. ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев , Славянска рикша ... |
|
|
Четири приказки и една фантастична новела. ... Независимо дали ще ги наречем така, или по някакъв друг начин, произведенията в този сборник са очарователни творения, създадени с кипящо въображение, ерудиция, изтънченост и искрена обич към приказното. Тук има приключения, вълшебства и джин, изпълняващ желания; има дълбоки прозрения за природата на разказването, за случайността и за сексуалността. Смели, увлекателни истории, които ярко демонстрират, че приказките не са само за деца. Антония Сюзън Байът е една от гранд дамите на световната литература. Автор е на романи, най-често с исторически сюжет, на разкази, приказки ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Целта на тази книга е да покаже различни начини за получаване на достъп до конфиденциални данни, а също и начини за тяхната защита - на принципа "действие - противодействие". Ще научите как недоброжелателите биха могли да получат достъп до вашите данни и следователно, ще разберете как може да се защитите. На въпросите за електронната поща е посветена цялата първа част. Много често неправилните действия на самия потребител стават причина за кражбата на конфиденциални данни. Тук са разгледани не само начините за защита на електронната поща, но и начините за разбиването ѝ. Да, трябва да погледнете на света с ... |
|
|
"Слепотата е била проблем за обществото от древната история. Продължителността на живота не е била дълга, но слепите хора са били достатъчно много, за да поставят пред учените в древни времена въпроса как да се преборят, макар и за малко зрение. Някогашното "Reclinatio" на мътната леща е водело до инфекции. Щастливците да виждат са били единици. Концепцията за отстраняване на прозрачната леща идва от Фукла и Филип Синт Фисик през 19 век. Харолд Ридли лансира идеята за вътреочни лещи, установявайки инертността на плексигласа за окото. По-късно Светослав Фьодоров започва да оценява прицелна оптична сила на ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
Всички харесваме истории, обвити в мистерия, обичаме да разплитаме тайнствени загадки, да разгадаваме скрити кодове. Всички ние пазим хубави спомени от любимите си приказки от детството. Юлия Спиридонова - Юлка събира всичко това в едно и създава приказен трилър за деца. Българската писателка се завръща към старите приказки и умело ги вплита в най-новата си книга – „Иглата на Лабакан”, последната част от трилогията „Страната на сънищата”. Заедно с главните герои малките читатели ще тръгнат на спиращо дъха пътешествие, за да открият шифъра, закодиран в някои от най-любимите ни детски приказки. Те ще разберат каква е ... |
|
|
"Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. ... |
|
|
На око, замислена като кулинарен пътеводител, се превръща в пътеводител в дебрите на българската душа. Първоначалната идея на Рори Милър, американец, който от години живее в България, е да посети няколко отдалечени села, да се срещне с местните хора и да опита от традиционните български гозби. Вместо това той намира приятели, докосва се до тяхната богата душевност и човещина. Така неговите записки са не само за вкусните блюда, приготвяни на око от сърдечните домакини, но и за топлината в домовете им, за радостите и болките им. Така този израз, който първоначално е катализаторът на неговите пътешествия, става символ на ... |
|
|
Едно малко същество ще отплава на голямо приключение. Последвайте забравеното създание на един луд професор, което се готви за почтиживот в открито море. ... |
