За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
|
Продължение на трилогията Милениум на Стиг Ларшон . ... Крясъкът на орела проследява приключенията на старите ни познайници от Милениум Лисбет Саландер и Микаел Блумквист. Запознаваме се отблизо и с дъщерята на Микаел Пернила, с внука му Лукас, както и с племенницата на Лисбет единайсетгодишната Свала, момичето, което не познава болката. И тук, както и в предишните книги, откриваме важните за Стиг Ларшон теми, като злоупотреби с властта, политически машинации, насилието в семейството и в обществото. Изпълнена с неочаквани обрати и интересни психологически портрети, книгата ни отвежда на пътешествие както в далечния ... |
|
|
"В живота на художника може би смъртта не е най-трудното" - доверява Винсент ван Гог 1853 - 1890 в писмо до по-малкия си брат Тео две години преди загадъчната си гибел. Непризнатият приживе художник, когото днес приемаме за гений, пише повече от 800 писма, като над 650 от тях са адресирани до Тео - докрай негов основен довереник и благодетел. В изповедите до брат си Винсент споделя за своите дни в Лондон, Париж, Амстердам, Хага, Арл и други. Но писмата му са много повече от разказ за живота му. Неговите слова разкриват противоречивата му природа, нестихващата творческа енергия и буреносния му темперамент. ... |
|
|
Сборник беседи върху Веданта, Адвайта, Упанишадите и индуистката духовна мисъл, Божествената същност на човешката душа и нейната идентичност с абсолютната Реалност."Но възниква друг въпрос: Дали човекът е малка лодчица в бурното море, в един момент издигана на пенестия гребен на огромната морска вълна, а в следващия - запокитвана надолу в зеещата бездна, люшкана насам-натам и оставена на милостта на добрите и лошите действия; дали той е само един слаб и безпомощен корабокрушенец във вечно беснеещия, вечно бушуващ и безжалостен водовъртеж на причината и следствието; една малка мушица под колелото на причинността, ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски , Майлс Дейвис, Толстой , Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Посвещава се на всички мъже, навлезли в 70-те си години. ... "Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него." Габриел Гарсия Маркес "Родил съм се в Перник на 30 март 1946 г. След три години, когато съм започнал да се ориентирам в околния свят, градът е преименуван на Димитрово - на името на Георги Димитров. Това име се запази до 1962 г., когато отново възстановиха старото вековно име Перник. Родителите ми, и двамата от село Витановци, се сгодили през юли 1945 г., правят сватба през август в селото и през ноември се местят в Перник - в кв. "Клепало", в ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
|
Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
|
Незабравимата трилогия "Винету" на Карл Май е част от съкровищницата на европейската култура, пресъздавайки един отдавна изчезнал свят - този на свободните американски племена. Потопете се в атмосферата на едни други времена и нрави и не позволявайте на детето в себе си да забрави, че доброто все пак побеждава. Поне в книгите. "Моят брат говори също като онези бледолики, които вършат точно обратното на онова, което искат от нас. Белите прощават ли ни? Имат ли изобщо какво да ни прощават? Те дойдоха при нас и ни отнеха земята. Ако някой при вас премести един граничен камък или без разрешение убие горско ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
Съмър точно е изключена от Браун заради пожар... Всички казват, че противоположностите се привличат. И трябва да са прави, защото няма никаква смислена причина да си падам по Колин Фицджералд. Определено не си падам по хокейни звезди с татуировки и страст към видеоигрите, които ме мислят за купонджийка и празноглавка. Неговата заблуда за мен е първият развят червен флаг. Вторият е, че е най-добрият приятел на брат ми. Само че Фици си пада силно по мен. И точно се нанесох в неговата къща. А, вярно, май забравих да спомена, че сме съквартиранти? ... но се оказва на най-огнеопасното място в Брайър... Не че има значение. ... |
|
|
Рамо до рамо до хората с увреждания. ... Когато църквата се опитва да функционира без всичките си части, тялото Христово става неспособно. "В същото езеро, но на различна лодка" е книга за промяната, написана, за да обнови умовете ни да мислят библейски за хората с увреждания, за да може нашият живот, взаимоотношения и църкви да отразяват пълноценно Христос. "В същото езеро, но на различна лодка" е книга, която грабва сърцето, написана от автор, преживял нейното послание. Тя ще ви подготви, за да служите като инструменти за изцеление и надежда, за да приемате реалността на уврежданията с радост и ... |
