"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Илюстрованата детска книжка Полски венец съдържа стихове от известни български поети като Иван Вазов , Елин Пелин , Емануил Попдимитров и Асен Разцветников ."Малко цвете съм в полето аз съм синият синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец." Иван Вазов ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
|
"Книгата на Валентина Радинска е дълбоко лична, почти изцяло "любовна", тя разкодира многозначния свят на чувствата, на изстрадването и преодоляването на човешките изпитания. При цялата съкровеност на тези страници, поетесата не крие тайната на тяхното появяване, доверява я храбро и талантливо... Впрочем, позната с дълбоката си, чувствена и изящна поетика, Валентина Радинска и тук продължава да я развива, не я оставя да "уляга" и безпроблемно да я експлоатира. Това в наши дни безспорно респектира... "Защото е студено" е книга за изпитанията на човешкото сърце в света на любовта. За ... |
|
|
Нина Михайлова е родена в Червен бряг през лятото на 1970 година. По образование е машинен инженер, но професионалната ѝ кариера е свързана с управление и развитие на хора. Обича да пътува и да открива нови места. От срещите си с дивата природа черпи вдъхновение за стиховете си. Морето има специална роля в живота ѝ. Често "разговаря" с него, седнала на някоя скала. Казва, че морето е мъдро. Особено през зимата... ... |
|
|
Съставител: Христо Караславов . ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
|
Сборник със стихотворения. ... Българските поети, чието слово отразява духа и сърцето на народа, са посветили най-хубавите си песни на Родината. В тях трепти борческият дух, чувството за справедливост и себеотрицанието на българина. Чрез тях дишат най-жизнените и свещени блянове на народа ни, неговата изключителна героичност и готовност за саможертва. Българинът обича и възпява своята природа, пази заветите и идеалите на народността си, защото знае, че само чрез Родината ще може да осъществи своите човешки мечти. В този сборник са събрани някои от най-хубавите творения на нашата поезия. Тези песни са огледало на ... |
|
|
"Със стиховете на Калин Михайлов няма как да се любуваме на метафори, нито сме заставяни да разгадаваме многопластови символи. Ритъмът и римата - когато я има - носят прецизно премерена юзда. Целият поетически арсенал е впрегнат да свидетелства, че не той е целта, не в него е самостойната красота на споделеното слово. Верен на кредото си, в Две години - два дена авторът продължава да търси пределната искреност, с която да изрази и дълго натежавали, и спонтанни прозрения. Над вселената властва смъртта, но всяко вдишване ражда недоумение и обновява трепета, защото човек знае и вярва, че мракът не е вечен." Камен ... |
|
|
"Не не плаче пред хората не се оплаква не мълчи на масата не говори за себе си не припада и не вика бърза помощ не отива на психоаналитик не реже вените си не се драматизира не престава да работи не потъва в алкохол не се поддава на отчаяние не имитира щастие не се смее изкуствено не премълчава нарочно не изпитва агресия не изпитва жал не отказва цигарите не променя себе си не си взима отпуска не тръгва на стоп не ражда изкуствена самота не се обгражда с хора не прописва стихове не слуша различно музика не си води дневник не спира с четенето не престава да се люби не губи удоволствие не се отказва от насладата не ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
|
Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга - Владислав Ходасевич и Саша Чорни , напускат завинаги родината си, а третият - Николай Гумильов , едва трийсет и пет годишен - е убит като народен враг. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието. Владислав Ходасевич (1886 - 1939) е поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че при болшевиките литературната дейност ... |
