Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се забелязва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални приключения и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. ... |
|
"...Книгата е пламък, по-висок от небето!... ...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия... ...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край... ...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... ...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет... ...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал ... |
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
САЩ, четирийсетте години на миналия век. По света се води война, но тя остава незабелязана за Хенри Чинаски, който води своята лична война. Отхвърлен индивидуалист и начинаещ писател, той кръстосва страната, от време на време си намира някаква работа - коя от коя по-затъпяваща, - но обикновено бива уволняван заради неспособността и нежеланието си да се нагажда към средата. Бягство от скуката и безнадеждността на битието той търси в алкохола и секса - от една жена към друга, от един бар в друг или самотно пиене в хотелски стаи и безпаметни нощи със случайни партньорки - живот на ръба в очакване на истинския живот, който за ... |
|
След като дълги години мизерства в неизвестност, през 1967 г. Чарлс Буковски изведнъж става популярен с автобиографичната си вестникарска колонка "Записки на стария мръсник" и с едноименната книга от 1969 г. Той продължава да списва колонката до средата на 80 -те . В "Още записки на стария мръсник" са събрани бисери от нейното двадесетгодишно съществуване. Извадени от мимолетни алтернативни издания, тези текстове не са виждани от десетилетия, което прави "Още записки" ценно допълнение към творчеството на Буковски. Пълна с обичайните му забежки - секс, алкохол и хазарт, книгата представя ... |
|
Чарлс Буковски (1920-1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения - и най-подражаваният. Творчеството му наброява около 50 книги - поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. ... |
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски , отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
В последната си творба - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, издадена посмъртно, - Чарлс Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда - художника Робърт Кръм."Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено." Чарлс Буковски "Буковски шокира ... |
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
"Пътуването ни не беше към Запада, а към надеждата и, оказа се, към неуспеха. За обикновения гражданин, наричат го още аутсайдер и неудачник, не съществуват стипендии, програми, връзки. Той залага на късмета си. Отпуснах се по течението на случайността. Тръгнах като останалите златотърсачи. Разбрах, че малкият човек навсякъде е чужденец, дори в собствената си страна, в нея много повече се усеща такъв. Ненавижда елита заради неоправданото му самочувствие и едновременно се опитва да влезе в него..." Евгени Христов Романът е на документална основа, в стила на американската литеатура. Такива са книгите на Норман ... |