Още записки на стария мръсник

Чарлс Буковски Времетраене: 1:10 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

След като дълги години мизерства в неизвестност, през 1967 г. Чарлс Буковски изведнъж става популярен с автобиографичната си вестникарска колонка "Записки на стария мръсник" и с едноименната книга от 1969 г. Той продължава да списва колонката до средата на 80^-те. В "Още записки на стария мръсник" са събрани бисери от нейното двадесетгодишно съществуване. Извадени от мимолетни алтернативни издания, тези текстове не са виждани от десетилетия, което прави "Още записки" ценно допълнение към творчеството на Буковски. Пълна с обичайните му забежки - секс, алкохол и хазарт, книгата представя нестандартните възгледи на автора за политиката и литературата, измъчените му, буйни връзки с жени и потресаващите му авантюри по време на поетичните четения. "Още записки" разкрива многостранността му като писател - от тънко завоалирани автобиографични случки до измислени истории за несретници от крайните квартали, продажни политици и безпарични организатори на спортни събития, за да завърши със смешно приключение с френски кинаджии, в което описва преживелиците си покрай създаването на филма "Муха на бара". От мизерните му дни като пощенски служител до по-късните му години като признат писател книгата проследява цялата колоритна кариера на Буковски.

Жан-Пол Сатр го нарича най-големият поет на Америка, а Хемингуей казва просто: "проклетата гениалност..."

С поглед към абсурдите на живота, с любов към обществените низини, с отрицание на авторитетите - с това се отличава творчеството на Буковски. То е до голяма степен автобиографично и с него авторът сам си създава образа на аутсайдер на ръба на почтеността. Буковски не се стреми да се представи в добра светлина. Пише без извинения - по собствените му думи, за "победените, за побърканите и прокълнатите". В историите му често се срещат леки жени, алкохол и хазарт. И тъкмо с тези истории, в които няма табута, читателят се среща с един последователен и ярък стил. Триумф на безкомпромисния език, бързина и уравновесеност - в книгите на Буковски прозира голяма свобода на духа. Затова към тях не е трудно да се пристрастиш. А като плодовит автор, той ни оставя наследство от повече от четиридесет книги с поезия, кратки разкази и романи - пълни с емоции, опит и въображение. Буковски е страстен почитател на класическата музика и литература. Влияе се от Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка. Е, със своето творчество и той си е извоювал място сред класиците - в американската и световната литература, като и в Европа е приеман изключително добре.

Всъщност, биографичната справка показва, че корените му са европейски. Баща му е американски военнослужещ от полски произход, а майка му е германка. Роден е през 1920 г. В Андернах, а истинското му име е Хайнрих Карл Буковски. Независимият характер на Буковски започва да се "калява" в трудното детство. Семейството живее бедно, бащата упражнява тормоз върху сина си. Връстниците му го подиграват заради силния немски акцент. След училище Буковски започва да следва журналистика - от това време датират и първите му опити в литературата. Личният и професионалният му живот са безразборни, често сменя работата. Лежал е в психиатрия и в затвора (заради пиянство). Започва да пише стихове през 50-те години, а първите публикува в началото на 60-те години в списанията "Outsider" и "Open City". Започва работа като пощенски служител и води седмична колонка в "Open City". От това време датират и разказите, публикувани в "Записките на стария мръсник". Чарлс Буковски се отдава единствено на писането чак през 1969 г. - от тогава се опитва да се издържа само като писател. Неподражаемият стил го превръща в един от творците, на които успехът се усмихва приживе. Буковски получава и възможността да участва в един от филмите, създадени по негов сценарий. Продуцент на "Barfly" е Франсис Форд Копола, участват Мики Рурк и Фей Дънауей. С времето личността на Буковски се превръща в обект на култ - той е възприеман като сложна фигура, която се изправя срещу съдбата. Ето и един интересен факт - песента на U2 "Dirty Day" е посветена на Буковски. Днес почитателите на поета-циник продължават да се увеличават, въпреки че той не е сред живите. Големият автор умира на 73 години през 1994 г. от левкемия в Калифорния.

Прозорец ЕООД
София, 1504
ул. Тулово №7
office@prozoretz.com